— Защото каквото и да е търсил, е знаел, че няма да го задигнем за него — предположи Ерик. — Той се свърза с нас чрез информационния брокер Детето, нали? Детето знае много добре с какви задачи се нагърбваме. Така че за да ни наеме, Кроасар е трябвало да измисли нещо, което ще ни заинтересува. Хуан, кажи си честно, би ли устоял на изкушението да спасиш красивата дъщеря на швейцарски милионер? Или пък някой от нас?
— Госпожица в опасност — измърмори Макс. — Най-старият номер в торбата с лъжите.
— Другото, което ми се струва по-чудно, е как в тази история са се набъркали мианмарските военни? Искам да кажа, че ако Кроасар е имал някакви връзки в правителството, защо не ги е използвал, вместо да праща хора да се мотаят из джунглата?
Въпросът така си остана, защото никой не се сети за логичен отговор.
— Може би е успял да уговори работата едва в последния момент? — предположи Ерик.
Всички бързо се съгласиха, след като не разполагаха с по-добро обяснение. Кабрило знаеше, че подобен начин на групово мислене не е меродавен, но също така беше уверен, че в момента това е най-точният отговор. Кимна и попита:
— Как ще се доберем до по-пълна информация за Кроасар?
— Ами… — започна Марк, но Ерик Стоун го прекъсна:
— Макс ни накара да се поровим, след като връзката с Линда и теб се изгуби и ви качиха на хеликоптера, за да ви откарат в Янгон. Разбира се, прегледахме миналото му като част от стандартната процедура за приемане на нов клиент. Тази проверка показа, че е кристалночист. И колкото и неприятно е да го признаем, колкото повече се ровехме, толкова по-чист ставаше.
Марк Мърфи кимна за потвърждение.
— Обаче ние знаем, че има нещо, нали? Искам да кажа, че този тип има много сериозни скрити мотиви. Дори проверихме два пъти дъщеря му Солей. Съобщението на нейната страница във Фейсбук за предстоящото пътуване е направено от лаптоп, използвал безжична интернет връзка в едно кафене на две преки от дома й в Цюрих. Имала е запазено място за полет от Цюрих до Дубай и оттам до Дака, Бангладеш. Отседнала е в предварително запазена стая в хотел „Сарина“, а на другата сутрин е хванала полета за Читагонг, където казва, че тя и нейният приятел…
— Пол Бисонет — услужливо подхвърли Хуан, знаейки, че от сега нататък това име завинаги ще остане запечатано в неговата памет. — Смит разпозна тялото без колебание, но си мисля, че това беше театър.
— Както и да е. Неговият маршрут напълно съвпада с нейния, макар че тя е спала в императорския апартамент, а той в обикновена стая. Смятали са да започнат пътешествието си от Читагонг.
— Някаква идея как са навлезли в джунглата и какво е било тяхното точно местоназначение?
— Не. Във Фейсбук не казва нищо по въпроса. От Читагонг изпраща съобщение по Туитър, че истинското й приключение е на път да започне. След това няма нищо различно от онова, което Кроасар твърди, че му е казала по телефона.
— Значи Кроасар е използвал заплануваната експедиция на своята дъщеря в бангладешката джунгла като прикритие за своята собствена акция? И можем да предполагаме, че двамата с приятеля й все някога ще се върнат?
— Най-вероятно — потвърди Мърф.
За миг Кабрило замълча, подпрял брадичката си с ръка.
— Добре, всичко това е минало — заключи той. — Да поговорим за настоящето. Къде са отвели Линда?
Ерик отвори лаптопа си и пощрака малко по клавиатурата. На двата екрана върху стените се появи изображение на морски пейзаж. Снимката беше малка, затова и резолюцията бе ниска.
— Това е изображение от Гугъл на точното място, където сигналът от чипа й за проследяване заглъхна.
— Но там няма нищо? — озъби се Кабрило. Оглеждаше снимката, за да намери някакъв отговор, а не още загадки. — Вероятно са я прехвърлили на личната яхта на швейцареца и отдавна са заминали.
— Това беше първото нещо, което проверихме — докладва Ерик. Той натисна няколко бутона и на екраните се появи изображение на снежнобяла луксозна моторна яхта, която се стесняваше нагоре към мостика.
Изглеждаше дълга повече от шейсет метра и напълно способна да понесе и най-силното вълнение. — Запознайте се с „Паскал“ — частната яхта на Кроасар. През последните пет месеца е била на пристан в Монте Карло. Тази сутрин говорих с капитана на пристанището и той го потвърди. Никъде не е мърдала.