— Да, госпожо — отговори Лоулес с мрачен глас като дете, което са накарали да си легне, но все пак успя да намигне на Кабрило.
Точно в този момент Ерик Стоун и Марк Мърфи нахлуха в помещението.
— Председателю, намерихме я — казаха те едновременно. Имаха такъв вид, сякаш не бяха мигнали през последните трийсет часа.
— Какво сте намерили?
— Лека нощ на всички — помаха им Мак Ди от вратата, докато Хъкс го изкарваше от помещението.
— На това място е имало петролна платформа — обясни Ерик. Той носеше лаптоп и го остави на едно от работните места. За секунди на стенния екран се появи изображението на нефтена платформа. Подробностите бяха неясни, защото снимката беше много малка, но Хуан видя отстрани да стърчи хеликоптерна площадка и сянката на високия кран, която се беше проснала на палубата. Ако трябваше да направи предположение, би казал, че платформата има площ не по-малко от четири декара.
— Казва се Джей-61 и не е използвана от две години.
— Чия собственост е?
— На фирми — пощенски кутии. С Марк се опитваме да проникнем в мрежата от фиктивни собственици.
— Самоходна ли е?
— Не. Полупотопяема, но няма никакво задвижване. Ако са я преместили, е бил нужен влекач, за да я вземе на буксир.
— Знаем много добре, че са я преместили — каза Хуан, вторачен в големия плосък екран на стената, сякаш очакваше сателитната снимка да му отговори. — Единственият въпрос е кога?
Марк си сипа кафе от голямата кана на масичката за сервиране.
— Платформа с тези размери ще има нужда от поне два влекача. Проверяваме всички големи фирми, за да открием къде са големите им съдове в момента. Досега не сме открили никой от тях в района.
— Кроасар има ли връзка със собствениците на плаващата платформа?
— Не мисля — отговори Марк. — Доколкото знаем, няма интереси в експлоатацията на петролни или газови находища.
— Проверете отново — нареди Хуан. Той се замисли за всичко, което би било нужно за преместването на подобно съоръжение. Ако преди няколко дни Линда е била на него, а сега вече го няма, значи Кроасар действа много бързо. За координацията на няколко кораба в тясно пространство, а след това да развият достатъчно скорост от място ще са нужни… колко дни? Четири? Пет? И то ако всичко върви гладко, а колко често се случва това?
Ако той отговаряше за операцията, щеше да иска нещо по-резултатно. Как щеше да го направи? Как би превозил бързо и без да вдига шум двайсет хиляди тона стомана от котвеното място, което е заемала от години?
— Чакайте малко — извика той. — Не влекачи, а полупотопяем тежкотоварен кораб.
— Тежкотоварен кораб…? Мамка му, прав си — закима Марк, взе преносимия компютър от Ерик и вкара понятието в търсачката.
Снимката, която се появи на екрана, беше на кораб, който нямаше аналог в света. Надстройката, надвиснала над носа, представляваше две подобни на високи кутии постройки с крила на мостика, висящи над релинга. Останалата част от дългия почти двеста и четирийсет метра плавателен съд представляваше гола палуба, която едва се издигаше над водата. Снимката беше на тежкотоварния кораб „Блу Марлин“, който върна в САЩ повредения от самоубийствено нападение в аденското пристанище американски ракетен крайцер „Коул“ за ремонт.
Този необикновен плавателен съд имаше баластни цистерни, които можеха да го потопят до предварително определена дълбочина. След това на собствен ход заставаше под своя товар, независимо дали е повреден от взрив на самоделна бомба крайцер или нефтена платформа. Щом товарната платформа е на позиция, помпите изпразват цистерните и корабът се издига над морското равнище, повдигайки като камила палубата си от хиляда и осемстотин квадратни метра заедно с товара. След като той е закрепен с вериги и дори заварен за стоманената палуба, тежкотоварният кораб може да плава спокойно с петнайсет възела — много по-бързо от традиционните влекачи, които рядко надвишават пет, особено с такъв неудобен товар като нефтена платформа.
Ерик си взе обратно лаптопа, а пръстите му заиграха толкова бързо по клавиатурата, че очертанията им изглеждаха замъглени, докато търсеше бази данни и фирмени архиви. След четири минути, през които единственият шум в оперативния център се чуваше от корабните двигатели и свиренето на въздуха в климатиците, той вдигна глава.
— На света има само пет тежкотоварни кораба с подемната сила да пренесат платформа като Джей-61. Два са наети от американския военен флот за пренасяне на бойни кораби, така че да не прахосват двигателно време и да си спестят излишната поддръжка, докато се прехвърлят от един оперативен район в друг. Третият се намира в близост до Северно море, където кара платформа, произведена от корейска фирма, към газово находище. Четвъртият току-що е закарал друга платформа в Ангола. Петият прекарва няколко луксозни яхти от Средиземно море към Карибите. Съжалявам, Хуан, но идеята ти не сработи.