Лицето на Кабрило помрачня от горчивото разочарование, а беше почти сигурен, че е на прав път.
— Не бързай толкова — намеси се Марк. Докато Стоун беше зает със своя лаптоп, той бе използвал своя айпад, с който също можеше да се свърже безжично с корабния сървър „Грей“. — Кроасар притежава редица фирми пощенски кутии, всички регистрирани на Нормандските острови. Допреди седмица никоя от тях не е била действаща. Тъй като това очевидно е дългосрочен план, аз само бегло прегледах файла. Фирмата се казва „Вентидж Партнърс“ ООД и е основана от офшорна банка на Каймановите острови. Тя действа като юридическо лице, с цел да се продаде на бразилска компания. Аз спрях да ровя повече, защото реших, че става дума за нормална делова дейност, която няма нищо общо с плановете на Кроасар в Мианмар.
— Предполагам, че сега си се задълбочил — подхвърли Хуан.
— Точно така. Оказа се, че бразилската компания има клон в Индонезия, който притежава пристанище за рязане на кораби за скрап. Няма посочени финансови данни за сделката, но предполагам, че Кроасар е шитнал „Вентидж Партнърс“ за много по-малко, отколкото е вложил в нея, с цел да се добере до пристанището за скрап и всички кораби, за които са сключили договори за нарязване.
— Да не би между тях да има и тежкотоварен кораб?
— Дай ми секунда. Почти успях да хакна компютърната им система.
Докато обясняваше, не отместваше очи от айпада и изведнъж по лицето му се разля широка усмивка.
— Ето. В момента разглобяват три кораба. Два траулера и един съд за насипни товари. Следващата им задача е моторен кораб „Херкулес“, тежкотоварен плавателен съд, който ще бъде нарязан на скрап заради фалита на бившия собственик, а с парите ще се покрият различни взимания. Тук пише, че е дошъл на собствен ход — значи още може да функционира.
— Право в десетката! — извика победоносно Кабрило. — Ето как са преместили платформата. Кроасар си е купил тежкотоварен кораб.
— Обаче веднага възниква въпросът защо? — намеси се Ерик. — Защо им трябва да местят платформата?
— Не защото Линда е на борда — отговори Хуан, — а заради нещо друго, което Кроасар не иска да бъде намерено.
— Трябва да е нещо много голямо — измърмори Мърф, — защото иначе просто щяха да го свалят от платформата и да се чупят.
Кабрило остана мълчалив и замислен. Въпросът „защо“ не го вълнуваше. Искаше да знае къде Кроасар кара платформата. Той почука по интегрираната в подлакътника на креслото му клавиатура и извади на екрана картата на Южнокитайско море. Тук се намираха големите индонезийски острови Ява, Суматра и Борнео, където лежеше Бруней, и буквално още хиляди други, повечето от които бяха необитаеми. Всеки от тях би бил съвършено скривалище. Единственият проблем беше оживеното корабоплаване в района. Толкова необикновен съд като „Херкулес“, при това с нефтена платформа на борда, сигурно щеше да бъде забелязан и докладван.
Точно както по време на първата среща с Кроасар в Сингапур Хуан имаше чувството, че пропуска нещо. Може би въпросът на Ерик не беше толкова неуместен. Защо да рискуваш да местиш платформата? Мърф подхвърли, че може би на борда й има нещо, което швейцарският финансист не иска да бъде намерено. Но не можеш да скриеш цяла платформа! Или поне няма да е лесно.
Точно в този миг Кабрило го видя. Натисна отново по клавиатурата и водата от Южнокитайско море сякаш започна да се изпарява от картата, показана на големия плазмен екран. На по-малко от сто мили от крайбрежието на Бруней континенталният шелф започваше да се спуска рязко към падината Палаван — почти пет хиляди метрова пропаст, която разсичаше морското дъно като с удар на брадва.
— Ето накъде са се запътили. Там ще я потопят с Линда на борда. Навигатор, пресметни курса към падината от последното известно местонахождение на платформата.
Ерик Стоун, който беше кормчия на кораба, се настани на работното място на навигатора, лично направи изчисленията и начерта червената линия. Беше нужно да изменят курса на „Орегон“ малко на север от северозападния, по който бяха поели. Щяха да пресекат оживените морски пътища, но докато носът на кораба се извиваше, Стоун пресметна курса на всички кораби, които се виждаха на монитора на широкообхватния им радар.