Подвижните витла на двигателните дюзи се бяха завъртели на обратно и водата, която преди изстрелваха изпод кърмата, сега излизаше откъм носа. Отгоре корабът изглеждаше като улучен от две торпеда заради кипящата зад кърмата и пред носа вода, която от време на време прехвърляше релинга. Внезапното спиране беше толкова рязко, че човек трябваше да присвие колене, за да запази равновесие. Щом скоростта намаля до десет възела в час, задният люк се плъзна напред и хидравличната платформа извади черния хеликоптер навън. Кабрило вече се бе закопчал за предната седалка и носеше голям бинокъл през рамо. Макс Хенли седеше на задната и щеше да играе ролята на втори наблюдател.
Техниците застопориха на място петте сгъваеми перки на винта и веднага щом освободиха палубата, Гомес запали мощната турбина. Когато и от двата борда му дадоха зелен сигнал, той включи предавка и дългите перки започнаха да бият знойния въздух. Поради изпълнението си без опашен винт, моделът 520 на „Макдонъл Дъглас“ е много по тих и устойчив хеликоптер, когато перките достигнат бързина, достатъчна за излитане. Адамс подаде още малко газ, след това леко завъртя двойния лост за управление. Плазовете се вдигнаха от палубата и хеликоптерът излетя нагоре и встрани от „Орегон“, издигайки се почти вертикално, за да избегне стърчащите в ъглите на палубата корабни кранове.
Трябваше да завият далеч на изток, така че да влязат в района на търсене откъм гърба на „Херкулес“. Правеха това по две причини. Първо, щяха да се появят откъм изгряващото слънце и така на практика да бъдат невидими за възможните наблюдатели. Второ, с огромния товар, заемащ палубата на кораба, насоченият напред радар на плавателния съд щеше да има голяма мъртва точка точно в областта на кърмовите надстройки. Нямаше как да ги видят, че идват.
Полетът беше досаден, каквито са всички полети над водна повърхност. Никой не беше настроен за приказки. Обикновено между мъжете се сипеха закачки, което беше техният начин да се освободят от стягащото ги напрежение, но никой не искаше да се шегува сега, когато животът на Линда Рос висеше на косъм. Затова летяха в мълчание. От време на време Хуан оглеждаше океана с бинокъла, макар още да се намираха далече от местоназначението си.
Едва когато се озоваха на четирийсет мили от мястото, той и Макс се заеха внимателно да проучват района. Работеха в тандем — Макс проучваше отпред и вляво, а Хуан — зад тях и вдясно. Двамата движеха биноклите напред-назад и не позволяваха блесналото върху малките вълни слънце да ги хипнотизира. Озоваха се на десет мили от мястото, където Кабрило бе предположил, че ще се намира корабът, и съвсем близо до линията, където континенталният шелф се хвърляше стремглаво в падината Палаван, когато Кабрило откри нещо пред тях откъм десния борд. Посочи точката на Адамс, който измени леко курса, но внимаваше да останат пред слънцето.
Кабрило беше истински разтревожен. Трябваше да намерят кораба, като първо зърнат дългия му мили килватер и да поемат по него. Нямаше килватер. „Херкулес“ лежеше неподвижен във водата.
Беше направо неземна гледка. Корабът беше почти два пъти по-дълъг от „Орегон“, но онова, което привличаше най-много вниманието, бе извисяващата се по средата на товарната палуба нефтена платформа. Четирите й крака имаха обиколката на плувни басейни. Цистерните под тях, боядисани с червена боя срещу ръжда и обрастване, стърчаха поне на двайсет и пет метра извън бордовете на тежкотоварния кораб и бяха с размерите на баржи. Самата платформа имаше над десет декара площ — беше много по-голяма от първоначалната преценка на Кабрило. Разстоянието от палубата до върха на сондажната кула беше повече от шейсет метра. С една дума, общата тежест на кораба и нефтената платформа беше повече от сто хиляди тона.
— Какво мислиш? — прекъсна Адамс разсъжденията му. Планът им беше да намерят платформата и веднага да се върнат на „Орегон“. Обаче сега, когато виждаха кораба спрял, вече не беше толкова сигурен.
Кабрило също.
— Приближи се. Искам да проверя нещо.
Адамс ги спусна толкова ниско, че плазовете на шейната се озоваха на няколко метра от вълните. Ако нямаше наблюдател на кърмата, можеха да бъдат спокойни, че ще останат незабелязани. Едва когато се озоваха на половин миля, Хуан осъзна, че „Херкулес“ е получил крен към бакборда. За миг се запита дали не са допуснали някаква грешка при пресмятането на тежестта и сега не са спрели да я поправят.