Кийра се намръщи.
— Лейди Тилдра? Но аз чух, че тя…
Потупах оръжието. Продължавах да очаквам, че Кийра ще знае неща, които не би могла да знае, въпреки че ги знае.
Тя кимна.
— Да, правилно. Чух нещо за това.
— Все едно, струва ми се, че трябва да знам повече за Лявата ръка. Тъй или иначе, май съм се забъркал с тях.
— Жалко, че не мога да ти кажа нещо повече. — Намръщи се и помисли малко. — Добре, както сам каза, нападението може да е поръчано от Съвета. Знаеш, че Лявата ръка прави това.
— Да, знам. Възможно е. Само че Съветът го иска моргантско.
Кийра потръпна.
— Да, вярно. А доколкото знам, няма как да се постигне този ефект с магия.
— Сигурен съм, че атира работят по въпроса.
— Несъмнено. Но ние междувременно ще приемем, че не е било по поръчка на Съвета.
Хареса ми, че каза „ние“. Беше първото обнадеждаващо нещо, което чувах от доста време. Хубава дума, „ние“.
Туко най-после се появи и сложи нещо прясно умряло на масата в ъгъла. Познайниците ми прелетяха и почнаха да се хранят. Не бях споменал, че са гладни, нито на Сетра, нито на Кийра и не бях виждал Туко. Тия хора ме учудват понякога.
После ни попита искаме ли нещо и ние.
— Не, благодаря, Чаз — отвърна Кийра.
Аз помолих за вино и той се изниза.
— Лявата ръка — промълви тя почти без дъх. — Старала съм се да стоя далече от тях, знаеш.
— И аз.
— Започнаха наскоро, както разбирам. Тоест, наскоро в смисъл на имперската история. Може би при Четиринайсетото царуване на атира, когато магьосничеството направи такива големи скокове и когато джерег — Дясната ръка, ако предпочиташ — беше относително изтощена.
Кимах и слушах.
— Започнаха го пет жени, магьоснички. Странното е, че не бяха жени, свързани с Организацията преди, доколкото знам.
— Интересно.
— Да. Защо жени? Всъщност не знам. Склонна съм да мисля, че беше нещо повече от съвпадение, но така и не съм чула добро обяснение какво друго може да е.
Туко се появи, остави чаша вино до мен и напусна.
— Нещо повече — продължи тя — те не бяха от Джерег. В смисъл, не само че не бяха от Организацията, не бяха дори от дома Джерег.
— А какви?
— Мисля, че две бяха атира, две дракони и една дзур.
— Но…
— Всички изхвърлени от домовете им, разбира се, след като дейността им била разкрита.
— И какво, купили са си титли в дома Джерег?
— Бяха работили заедно, проучвания и прочие, и работата им ги въвлече в незаконни области. Предимперска магия и няколко други неща, които Империята не обича.
— И не бяха арестувани?
— Бяха. И ги съдиха. Главно така научих за това. Беше много нашумял процес.
— И после?
Тя сви рамене.
— Империята не можа да докаже вината им, те не можаха да докажат невинността си, тъй че бяха прогонени от съответните домове и получиха различни наказания, от жигосване до бой с камшици. Разбира се, без доказателство за вина не можеше да ги осъдят на смърт.
— И те просто се върнаха към работата си?
— Една от атира, водачката, вярвам, предложи да се присъединят към дома Джерег и се опита да заинтересува висшестоящите с идеята, че в незаконната магия ще се спечелят много пари. Джерег не се заинтересуваха, но тя продължи да се опитва, докато не умря. После…
— Умря ли? Как точно?
— Стомашно разстройство.
— А-ха. Уредено от кого?
— От никого. Наистина си беше просто разстройство.
— Майтапиш се.
— Ни най-малко. Хронично стомашно разстройство, при всичките болести, дето ги има, и нищо друго.
— Щом казваш.
— Сериозно. И след като умря…
— Чакай да отгатна: останалите се отказват да се включват в дома Джерег и си правят свой бизнес. Разбирам.
— Точно така. И оттогава го движат.
— Каква прелестна история.
— Имат си своя структура, за която не знам нищо. И свой орган за правораздаване, за който знам малко. Всъщност нямат почти нищо общо с нашата страна.
— Само дето са завладели Южна Адриланка.
— Да. Което за мен е необяснимо. Изобщо не бях чувала за нещо подобно.
— Добре, а каква е клюката за това в дома Джерег? Имам предвид в Дясната ръка.
— Никой изобщо не е чувал за нещо подобно. Всички са разстроени и никой не е наясно какво трябва да се направи и дали изобщо трябва да се прави нещо.