— Опасявам се, че да. Въпреки че…
— Да?
— Изобщо не съм чувала нещо свързано със странното поведение, за което спомена.
— Чудесно. Добре, би ли ме запознала с приказките и легендите?
— Наистина ли държиш? Всичко, което съм чувала, има нещо общо с предопределението.
— Чудесно. Мда, май искам да го знам все пак.
— Добре тогава. От това оръжие се очаква да унищожи Вийра.
Кимнах. Предвид някои неща това не ме изненада.
— Хмм. Сетра, възможно ли е дженоинът да знае за това?
— Със сигурност, Влад.
— Е, това би могло да обясни едно-две неща. Както и да е. Какво още?
— Има и още нещо, което чух преди години, обвито изцяло в метафора. Предполага се, че Богоубиец е предназначен да, мм, да изреже болната плът на света.
— Аха. Е, това вече е съвсем ясно. Някаква идея какво означава?
— Никаква.
Въздъхнах и попитах:
— Добре, нещо против да сменим темата?
— Не, разбира се.
— Знаеш ли нещо за Лявата ръка на Джерег?
— Нали каза, че искаш да сменим темата.
— Сетра…
— Пошегувах се. — Сетра помисли. — Имала съм няколко срещи с Лявата ръка през годините.
— Какво можеш да ми кажеш?
— Много са потайни, както може би вече знаеш.
— Да.
— Наистина разполагат с магия, каквато не притежава никой друг. Знам, че атира в частност все са се опитват да привлекат някоя от тях в организацията си, просто за да разберат как действат някои от заклинанията им.
— Опитват?
— Нямат голям успех досега.
— Твоето „досега“ е доста дълго време, Сетра.
— Е, да. Доколкото знам, тези в джерег — тоест Лявата ръка — рядко си казват дори една на друга как да правят някои от по-тайните и трудни магии.
— Мисля, че май видях една от тях.
— Така ли?
— Знаеш колко разбирам от чародейство, тъй че може и да греша, но онази, дето ме нападна… Когато се появи, ами… не приличаше на телепортите, които съм виждал.
— Интересно. Какво му беше различното?
Описах каквото бях видял и каквото не бях видял, доколкото можах. Сетра се замисли.
— Не знам какво може да е. Жалко.
— Ако я помолиш учтиво, може и да те научи.
— Ще го имам предвид. Би ли желал да преспиш тук?
— Да, благодаря. Всъщност съм доста изморен. Тежък ден беше.
— Туко ще ти покаже стаята.
Туко се появи и ме отведе в една стая, където веднъж се събудих след смърт. Остави запалена свещ и затвори вратата. Легнах в много меко легло — от тия, дето те загръщат като одеяло. Не е любимият ми тип легло, но точно в този момент усещането ми хареса.
Единствената украса в стаята бе една рисунка, изобразяваща битка между джерег и дзур, в която и двамата изглеждаха доста опухани. Изобщо не бях виждал джерег като този в реалния живот. Беше по-дребен от гигантските, които кръжат край Пропадите на смъртта, но много по-голям от хранещите се е мърша в джунглите и горите, дори и в Адриланка понякога. Може би безименният художник просто не беше виждал истински. Не бих могъл да кажа за дзура, така и не съм виждал екземпляр отблизо. Всъщност не изгарям от нетърпение: по-големи са от тиасата, черни, безкрили и според всички описания много бързи. И имат нокти и зъби и са прочути с това, че не се плашат от нищо.
Нещата, които не се плашат от нищо, ме плашат.
Предния път, когато бях огледал картината, бях заложил за победата на джерега. Сега не бях сигурен. Сега може би по-скоро за дзура.
Духнах свещта и се оставих на добрия нощен сън да прочисти ума ми така, както едно добро шами прочиства езика.
4.
Гъбено-ечемичена супа
Имаше няколко различни супи, които можеше да се появят в този момент и от които страстно обичам всички, освен супата с цвекло. Днес бе една от любимите ми. Надуших гъбено-ечемичената още преди Михи да пристигне с нея. Купите бяха широки, бели и от тях се вдигаше чудесна пара.
Гъбено-ечемичената супа на „Валабар“ е нещо, което почти съм в състояние да сътворя. Най-малкото, доближавал съм се до истинския ефект повече, отколкото мога с повечето от менюто им.
Първо нарязвам цяло пиле на четири части. После го мятам в едно котле с лук, чесън, керевиз, сол, пипер и малко шафран. Почиствам материала и го поръсвам с шафран на прах. Сварявам ечемика в същото котле (отне ми известно време, докато го съобразя) и хвърлям вътре малко накълцан чесън и дребен лук, който съм запържил в стопена гъша мас, и дървесни гъби, гъби нефета или дълги гъби, или каквото изглежда добре на пазара същия ден. После просто го варя, докато уври хубаво.