— Един ден езда.
— Езда?
— Държа няколко коня тука. Мога да ти заема един.
— А. Да. Коне.
— Да поръчам ли да ти почистят панталоните?
— Не, благодаря. Беше само клавата.
— А петната от клава не се ли броят?
— Знаеш ли, Сетра, понякога забравям, че си жена.
— Не знам как би трябвало да реагирам на това.
— Мм. Е, забрави, че го казах.
Туко се появи с нова чаша, постави я до мен, изгледа ме накриво и се захвана да почисти счупения фаянс.
— Каквото и да правиш, може би ще е по-лесно, ако избереш Черен замък за база на операциите си, въпреки че, разбира се, си добре дошъл тук по всяко вре…
— Няма да го причиня това на Мороулан.
— Какво да му причиниш?
— Джерег, бягащ от джерегите, да се укрива в Черен замък. Не ти ли звучи някак познато? Ако не, питай Кийра. Тя ще ти обясни.
— О. — Сетра се намръщи. — Да, разбирам проблема.
Кимнах.
„Тя е права, шефе“.
„За кое?“
„Започна да си дъвчеш палеца“.
Спрях да си дъвча палеца.
— Сетра, можеш ли да направиш, не знам, нещо, което да им попречи да ме засичат поне за малко, докато амулетът ми е свален?
— Какво имаш предвид?
— Да се върна там, без да губя седмици за това и без да ме убият в мига, в който се появя.
— Искаш да кажеш, да те телепортирам някъде и да ги объркам за местоположението ти достатъчно дълго, докато си го сложиш пак?
— Достатъчно дълго, за да си го сложа пак и да се поотдалеча от мястото, където съм кацнал, да.
— Колко време мислиш, че ще ти трябва?
— Двайсет минути?
— Сигурно бих могла. — Не изглеждаше убедена обаче.
— А десет?
Сетра кимна.
— Мога да ти дам десет.
— Това би трябвало да свърши работа.
— Къде искаш да отидеш?
— Трябва да помисля. Някъде, където ще им е трудно да ме намерят след десет минути.
— Но все пак в Южна Адриланка, нали?
— Да. Някъде с повече дюкяни, но не Шестте кьошета, защото е най-вероятно да се озова там.
Кимна, все едно че е разбрала. Най-вероятно беше.
Потърках кесията, която носех в наметалото си, и опипах монетите вътре. Да, с парите бях наред. Щеше да е смущаващо да ми свършат, а достъпът до останалите ми запаси щеше най-малкото да е свързан с неприятности или направо проблематичен.
— Да, знам едно място.
— Когато си готов, само кажи.
— Хубаво. Като си изпия клавата. Или пак я разлея.
— Мислил ли си да се връщаш тук?
— Не вярвам, че ще мога да го направя безопасно повече. Смятам да се задържа в града, докато този проблем се уреди.
— Безопасно ли е това?
— Мисля, че ще мога да се справя. Надявам се.
— Имаш план значи.
— Да, нещо такова.
— Е, добре.
Отпих от клавата. Сетра помълча, докато прехвърлях наум всяка своя стъпка в няколкото минути, с които щях да разполагам, щом пристигнех. После отново го превъртях, възстановявайки вида на входовете, през които трябваше да мина. Убивал бях хора с по-малко планиране от това. Беше късно преди обед: не ужасно оживено време в Южна Адриланка. Това трябваше да работи в моя полза.
Туко не беше разбъркал добре клавата и на дъното на чашата беше останал малко мед. Оставих я и станах. Извадих два ножа от наметалото си, пъхнах единия в ботуша си, а другия оставих на масата. Извадих кесията си и я вързах на колана. Опипах наметалото, за да се уверя, че не съм оставил нищо вътре, след това го стегнах на вързоп и го сложих до ножа.
— Добре — казах на Сетра. — Готов съм.
Тя кимна и извади Ледоплам. Едва не потръпнах инстинктивно, защото близостта до оголено оръжие като това прави разни неща с ума ти. И наистина направи нещо. Но този път нещото беше различно отпреди. В миналото беше гола заплаха, усещане, че си в близост до някаква враждебна и невероятно могъща сила, а бе все едно ме напада дракон, а аз съм беззащитен и няма накъде да побягна.
Но този път изпитах нещо по-различно. Не по-малко могъщо, заплахата все още бе налице, но този път не бе насочена към мен. Познавах я, усещах я, но беше по-скоро като куче пазач в дома на приятел, което си познавал години наред; даваш му да подуши ръката ти и преставаш да се притесняваш от него.
Отгоре на това обаче имаше и оттенъци, едва доловим аромат. Долавях, макар и някак от разстояние, връзката на Ледоплам към Сетра, към Дзур планина. Беше… хм, всичко това беше доста объркващо за едно простичко източняшко хлапе.