„Трепериш, шефе“.
„Да, добре. Ти как се оправяш?“
„Не толкова добре. Каквото направиха на теб, направиха го и на мен“.
„Не те. Тя“.
„Това не помага“.
А другото нещо беше, че не знаех кои спомени са ми били отнети и кои са ми били върнати. Паметта не действа така. Понякога можеш да ровичкаш из паметта си и да търсиш нещо, както ровиш из чекмедже на бюро, и може би дори да го намериш. Понякога можеш просто да оглеждаш спомените си, все едно че пребъркваш стари сандъци на тавана, и намираш интересни неща. Понякога можеш да проследиш спомени един след друг като в криволичещ коридор, просто за да видиш докъде водят.
Но не можеш да проучиш паметта си, за да видиш какво липсва в нея.
И в известен смисъл това беше ужасът на цялата работа, и все още е. Какви спомени, или спомени за спомени, се таят в дъното и дебнат да ме захапят? И какво все още липсва?
Успях да седна, запалих свещ, намерих делвата вино и отпих. Имаше онзи вкус, който ми напомня за кожа на стара обувка. Казвали са ми, че експерти по виното всъщност харесват този вкус, когато има съвсем мъничко от него. Не е толкова глупаво, колкото звучи — съществуват какви ли не неща, които са добри, докато ги имаш по малко, и лоши, когато ги имаш твърде много. Както понякога забравяме неща, които или са неприятни, или не си струва да се помнят. По мъничко от това е добре.
Вкусът на кожа от стара обувка беше твърде много.
Оставих делвата.
„Няма ли да се напиеш, шефе? Впечатлен съм“.
„Лойош, кога за последен път си ме виждал пиян?“
„Вчера, когато излезе от «Валабар».“
„Не бях пиян, просто бях щастлив“.
„Толкова щастлив, че едва не припадна точно пред вратата на Сетра“.
„Това не го помня“.
„Не съм изненадан“.
„О, стига вече!“
Облегнах се на стената. Бях докоснал олтара. Не съм експерт по това как действат тези неща, но можех да повярвам, че това по някакъв начин ме е свързало с богинята. Само че носех талисмана, камъка Феникс, който трябваше да го прави невъзможно. А даже и да беше възможно, що за контакт с богинята можеше да възстанови спомени, които тя е отнела?
Трудно беше да се съсредоточа върху това. Представата, че бърка така в главата ми, беше…
„Скърцаш със зъби, шефе“.
Спрях да скърцам със зъби и се опитах да се отпусна. Поругах известно време Вийра наум. Това помогна. Пък и ако камъкът Феникс действаше, нямаше да може да ме чуе.
Искаше ми се да стана и да походя, защото така мисля по-добре. Също тъй не исках да оставя безопасността на стаята си. Или може би трябва да кажа „сигурността“.
Извадих ножа от ботуша си и го метнах към стената. Издрънча силно и отекна. Надявах се да последва оплакване от управата. Тогава можех да шибна два шамара на управата и да обясня какво ми е мнението за качеството на стаята. Така щях да се почувствам по-добре. Намерих друг нож и го отпратих при първия. Тупна на педя от него. Някога ме биваше повече.
Станах, прибрах ножовете, седнах на леглото и ги метнах отново. Резултатите бяха приблизително същите, но в стената вече имаше четири хубави пукнатини. Докато станат двайсет, си бях подобрил малко формата и се бях убедил, че никой няма да дойде да се оплаче от шума, тъй че престанах и прибрах ножовете. Ударих още глътка от виното и запокитих делвата през прозореца. Изтрещя хубаво, щом се удари в земята. Някой изрева нещо неразбираемо. Щях да отвърна, но нямах какво неразбираемо да кажа.
„Не си ли жаден повече, шефе?“
„Това вино беше наистина ужасно“.
„Разбирам“.
„Напомни ми да не купувам повече от него“.
„Добре“.
„Трябва да е Маготрепача“.
„Шефе?“
„Маготрепача. Вече е част от Лейди Тилдра. И докосвах Лейди Тилдра и олтара едновременно. Лейди Тилдра някак си е разбила магията, вкарана в главата ми“.
„Как би могла да го направи?“
„Представа нямам“.
„Е, добре. Значи това го решихме“.
Излегнах се и се вторачих в тавана. Трябваше да платя на момчето да почисти и него. Сенките от стола, от Лойош и Роуца потръпнаха по стените, щом пламъкът на свещта заигра. Лойош трябваше да го е духнал. Или угасил с плясване на крилете може би. Всичко това означава, че по някое време трябва да съм заспал.
6.
Сирене Серталия
Сиренето го правиш от млякото на някое животно като крава или коза.