— Какво точно означава това? В смисъл, щом не можеш да го локализираш физически, какво можеш?
— Да го локализираш умствено.
— А. Разбирам. Локализираш го умствено, но това не ти казва къде е той физически.
— Точно така.
„Доста ярко, шефе“.
„Мм?“
„Образът в ума ти, на Деймар с вътрешностите му, пръснати из цялата стая“.
„О. Не знаех, че можеш да го засечеш това“.
„Обикновено не мога, но този беше доста силен“.
„Мда“.
Покашлях се.
— Деймар?
— Мм?
— Роднина ли си с Айбин?
— Боя се, че не го познавам.
Въздъхнах.
— Добре, да опитаме отново и да видим дали можеш да ми помогнеш да разбера.
— Какво да разбереш?
Пак въздъхнах.
— Какво означава да локализираш някого, без да знаеш къде е?
— А…
Деймар изглеждаше леко объркан. Предполагам, че това е другото му по-особено изражение. След миг мълчание заговори бавно.
— Запознат си с тенденцията на психичната акумулация да оформя духовна координатна мрежа, нали?
— Уверявам те, в рибарското селце, където съм се родил, това оформя почти единствената тема за разговор.
„Не беше смешно и първия път, когато го каза, шефе“.
„Млъкни, Лойош“.
Седнах на леглото и добавих:
— Но няма да навреди, ако ми припомниш нещата в общи черти.
Той примига.
— Добре. — Скръсти ръце. Реенето над пода със скръстени ръце му придаваше малко нелеп вид. — Всеки ум, способен да произвежда определено количество психична енергия, създава един вид образ, който специалистът може да долови. Достатъчно от тях в една и съща психична локализация създават нещо подобно на координатна…
— Чакай малко.
Той кривна глава към мен.
— Да?
— Мисля, че точно този израз, „психична локализация“, е някъде в сърцевината на объркването ми.
— О. Да обясня ли?
— Не. Обичам да съм объркан.
— Добре.
Затворих очи.
— Хайде обясни де.
— Всеки ум, който излъчва енергия, го прави със свои собствени характеристики.
— Окей, това мога да го приема.
— Една характеристика е колко е силен. Моят е, ами, доста силен.
— Аха.
— Друга характеристика трябва да е свързана с усещането за ума — благодарение на това можеш да достигнеш до някого телепатично, след като си го опознал добре.
— Ясно.
— Друга пък е свързана с формата, или с начина, по който умът възприема своята форма, което се използва… все едно. А още по-друга е, мм, да я наречем мирис.
— Добре, ще я наречем.
— Можеш да си го представиш, като свързано не с това как изглежда умът, а с облика на излъчваната от него енергия. Енергията идва на вълни и когато се обучаваш духовно, се обучаваш да засичаш тези вълни и да боравиш с тях. Сега се пообърка, нали?
— Не съвсем. Продължавай.
— Добре, когато говоря за мирис, говоря за това колко пространство има между тези вълни. Съществува голямо разнообразие от възможности за количеството пространство, но броят не е безкраен. Ясно ли е?
— Ъъ… донякъде.
Той кимна, помълча и след това каза:
— Добре тогава. Представи си здание с много етажи.
— Хубаво, това го мога.
— Умовете, способни да излъчват енергия — тоест почти всеки ум — могат да го правят на всякакъв брой етажи. Когато има достатъчно от тях на един определен етаж, етажът може да бъде видян от експерт.
— Добре.
— Представи си всеки отделен мирис като отделен етаж.
— Заболява ме главата, Деймар.
— Извинявай.
— Извинен си. Продължавай.
— Психична локализация означава да намериш етажа и къде на етажа се намира точно определен ум.
Помислих.
— Знаеш ли, май го разбрах донякъде.
— Съжалявам. Ще опитам отново.
— Не, не. Продължавай.
— Знам, Влад. Беше шега.
— О. Не знаех, че се шегуваш.
— Понякога.
— Добре. И така, има ли начин да се премине от това, ъъ, психично локализиране към физическо локализиране?
— Определено.
— Как?
Той ме погледна озадачено.
— Не знам, Влад. Ти си този, дето го направи.
— Аз съм го направил?