— О? Какво работите?
— Поддържам счетоводството на една кланица.
Бабата кимна.
— Не е зле да работи човек за някого.
— Че какво друго да правя? Не ме бива да въртя дюкян или да продавам наденички на улицата.
— Синът ми се кани да купи малко земя. Ще гледа царевица, може да завъди овце и пилци.
Кимнах и попитах:
— И докъде е с каненето?
— А, работливо ми е момчето. Ще се оправи.
— В кланиците ли работи?
— Да. И пестим всичко, двамата.
— Ясно. Желая му успех.
Тя се усмихна, цялото й лице грейна, все едно току-що съм й дал фермата.
— Благодаря ви.
После Джанси я попита какво иска и ми бяха спестени повече неудобства.
Хапвах от хляба, чушките и наденичките, докато вървях. Надениците бяха сухи, но добри, с много пипер, щипеха на устните и върха на езика. И наоколо вървяха хора, които не бяха по-високи от мен. Всъщност бях по-висок от повечето и това по-скоро ми допадаше.
Спомних си за времето, когато гвардията Феникс беше изпълнила всичките тези улици, как беше дошла срещу източняците с техните кухненски ножове, чукове, тояги и по някой ръждясал меч.
Сега нямаше и помен от това. Изчезнал ли беше целият онзи гняв, или все още си беше тук, невидим за мен, но чакащ да изригне отново? Нямах представа. А и не бях сигурен, че ме интересува, освен че Коути я интересуваше и най-вероятно щеше да се замеси, ако се случеше нещо такова.
Не познавах тези хора — хора, които мечтаеха за неща като купуване на земя.
Увих остатъците от наденицата в хартията, в която ми я бяха дали, за да я дам по-късно на джерегите, и се шмугнах в едно кръчме, „При Ференк“. Поръчах си фенарийско прасковено бренди „Орегигерет“ и седнах на една маса да го изпия. Ощипа езика ми, опари гърлото ми и изпълни ноздрите ми с пушлива лютивина и нещо почти като борова смола. Беше чудесно. Драгарите също имат бренди, въпреки че не го наричат така. И е добре, че не го наричат така, защото ако човек обича бренди, няма да му хареса онова, дето го варят. Колкото до брендито, аз съм си източняк.
В „При Ференк“ беше почти празно, ако не се брояха двама старци с вид на професионални пиячи. Е, кой друг да е тук по това време на деня? Този на масата до моята кимна и ме удостои с вяла усмивка, пълна с пожълтели зъби. Отвърнах му със същото. Може би трябваше да се захвана с професионално пиене.
— Добро ли е брендито? — попитах го.
— Аз пия ойшка.
— О. Тя как е?
Старецът се ухили, а аз се постарах да не му гледам зъбите.
— Върши работа.
— Помага ти да забравиш грижите, а?
— Нямам грижи. Имам си ойшка.
— Добър отговор.
Да, много има да се каже за това да си професионален пияч. Разбира се, мотаенето по улиците в пиянска мъгла щеше да означава, че със сигурност ще съм мъртъв след ден-два. Но пък щяха да са приятни дни.
— Пенсионер ли си? — попитах го.
— Кракът ми пострада хубаво и сега ме гледат дъщерята и зетят. — Ухили се. — Нищо против нямам. Работил съм здраво и достатъчно дълго.
— Какво, ако нямаш нищо против да попитам?
— Имахме малко земя, работехме я за лорд Серулин.
— Аха. И какво стана?
— Кобилата ме ритна, благословено да й е сърцето.
Засмя се и вдигна за миг чашата си в мълчалив тост за кобилата, после я пресуши и се заклатушка към тезгяха да му налеят следващата порция.
Довърших брендито и помислих дали да не си взема още едно, но се отказах и излязох.
Прибрах се, за да дам на Лойош и Роуца остатъците от наденичките. Докато се хранеха, размишлявах. След като бях отхвърлил пиянството като начин на живот, отново се бях върнал на това как да подходя към проблема си. Или към всичките си проблеми. Или към някои от проблемите си.
Това, което ми се искаше, бе да докопам Крейгар и да го накарам да събере информация за тази Критнак. Но не можех да смъкна защитата си за достатъчно дълго, та да стигна до него. Беше отчайващо.
„Можеш да идеш там“.
„Да, мислих за това“.
„И?“
„Тази маскировка е съвсем добра в Източняшкия квартал. Но не държа да заложа живота си на нея в стария ми район“.
„Винаги си бил добър в промъкването, без да те забележат“.
„Да, достатъчно добър за повечето неща, Лойош. Но начинът, по който ме търсят сега…“
„Добре де, можеш да нахълташ в къщата и да видиш какво може да намериш“.