Вечер разговарях с моите „следователи“, ако мога да ги нарека така, и се мъчех да разбера дали са научили нещо.
Не държа да преживея отново тези три дни. И понеже съм готин тип и прочие, ще ви предложа така нареченото „резюме“, вместо да ви принуждавам да ги съпреживявате с мен.
Първо, оказа се, че Кийра е права — нямаше нито един случай в историята, в който Лявата ръка да се е намесвала в делата на джерег. Те бяха, или по-скоро се водеха, съвсем отделна организация, като единственото застъпване бе в редките случаи, когато бяха използвали едни и същи връзки в имперския двор. Второ, научих (или по-скоро Делийн стигна до извода), че макар имперските власти да са следили дейностите на Лявата ръка възможно най-внимателно, така и не са имали голям късмет в осъждането им за каквото и да било, освен много рядко по някоя личност, хваната за притежаване на незаконен артефакт. И трето, като че ли Лявата ръка бе още по-хлабаво организирана и от Дясната. Почти никога не упражняваха какъвто и да било контрол над членовете си.
Делийн продължаваше да рови.
От време на време ми задаваше по някой въпрос от сорта на „Да си чувал за някой си Дайфан?“
— Не.
Той изсумтяваше, кимваше и отново се залавяше за работа.
После питаше за някой инцидент в историята на джерег, например за Клането на пазара Шай, а аз му казвах каквото знаех. Той пак изсумтяваше и пак се залавяше за работа.
На втория ден попита:
— Какъв е бил Куритни?
— Бил ли? — учудих се.
— Да. Мъртъв е. Какъв е бил?
— Кога е умрял?
— Някъде преди година и половина.
— Убит?
— Не. Поне доколкото се знае. Та какъв е бил?
— Според слуховете, шефът на джерег.
— Вярваш ли на слухове?
— Да.
— Аха.
— Умрял е, а?
Но пръстите на Делийн вече ровеха из наръча страници от доклада за нещо, наречено „Разсилния на град Адриланка“.
Куритни беше умрял, докато мен ме беше нямало. Интересно. Кой беше начело сега? Демона? Полетра? Смъртта на Куритни щеше да отприщи…
— Ще идеш ли да попиташ Доти за „Огъня на Свещоград“ за последната година? — каза Делийн.
— Тръгвам — отвърнах.
Докато ме уведоми, рано на другия ден, че в горните ешелони на джерег май се вихри някаква борба за власт, вече сам почти бях стигнал до същото заключение.
— Изглежда, все още никой не е заел мястото на лорд Куритни в Дясната ръка — каза той.
— Намирали ли са необичайно много трупове напоследък?
— Не. Една магьосничка от тъй наречената от теб Лява ръка била убита наскоро с моргантско оръжие. Това е единственото убийство, свързано с джерег напоследък.
Запазих изражението си невъзмутимо и заключих:
— Значи не се води война.
— Такъв е случаят, изглежда. Империята предприема определени действия, когато джерег започнат да се избиват помежду си, и…
— Действия?
— Броят хора на някои отдели в гвардията Феникс нараства. Други ги местят в района, където има неприятности.
— Разбирам.
— Сега Империята не е направила тези неща.
— Ясно. Значи няколко боса на джерег се домогват до ръководния пост. Успя ли да откриеш имена?
— Точно това търся, но е трудно. Дори малките местни бюлетини не обичат да дават имената на високопоставени от джерег.
— Виж ти.
— Но има един, известен като Полетра.
— Аха.
— И един друг, Дайфан, по прякор Демона.
— О.
— Какво?
— Мислех, че това си му е името… Няма значение.
Той изхъмка, после рече:
— Има поне още двама или трима. Още се мъча да разбера кои са.
— Но трупове няма.
— Засега.
— Добре. Но какво общо трябва да има това с Лявата ръка?
— Нищо, доколкото мога да разбера.
— Хм.
— Макар че…
— Да?
— Чувал ли си за някой си Терион.
— Разбира се.
— Може ли да е един от претендентите?
— Би могло.
Делийн порови из наръч опърпани жълти вестничета и каза:
— Подхвърля се, че има любовница, която е в Лявата ръка.
— Да знаеш името на любовницата?
— Триеско.
— А-ха.
— Какво „а-ха“?
— Това означава нещо. Просто трябва да разбера какво.