Тя се засмя.
— Какво, Влад? Не приемаш, че има някои, които може да знаят кое е най-добре и те използват за доброто на всички?
— Определено. А ти?
— Само когато нямам избор.
— А аз нямам. Мда. Точно това му харесвам най-много.
— Представям си.
— Всъщност имам избор. — Докоснах отново Лейди Тилдра.
— Влад, това може да не се окаже най-добрият избор.
— За кого?
Докато се опитваше да измисли отговор на това, казах:
— Във всеки случай не си дошла да ме видиш за това. Какво има?
— Кръв, смърт, приятелство, джерег, Лявата ръка.
— Странно. Точно за тези неща си мисля и аз. Можеш ли да си по-точна?
— Непрекъснато забравяш, че имаш приятели, някои от които искат да ти помогнат и някои от които се тревожат за теб.
— Кой от кои е?
— Почти се изкушавам да ти отговоря, просто защото знам, че не го искаш.
— Добре, точка за теб. Но, Кийра, джерег са тръгнали подире ми. Искат ме мъртъв. Моргантски. Не мога да…
— Знам.
— … въвлека други хора в това.
— Какво би направил, ако някой застрашаваше Мороулан с моргантско оръжие?
— Бих се изсмял на глупавия кучи син.
— Влад…
— Добре, добре. Но…
— Знаеш ли, че Крейгар е пратил съобщение до Алийра? Примигах.
— Хайде де. Наистина ли?
— Иска да знае как да се добере до теб, за да може да предложи да помогне.
— Не мислех, че му стиска толкова.
— Стиска му.
— Имах предвид, че ще дръзне да си навлече подигравката на Алийра.
— Знам какво имаше предвид.
— Той е луд.
— Може би.
— Кийра, той е в джерег. Няма да оцелее и три минути.
— Аз също. И не съм притеснена.
— А би трябвало.
Тя се усмихна.
— Е, добре, добре. Може би не.
— Да отговоря на въпроса ти. Тук съм да разбера дали не ти трябва някаква помощ.
Въздъхнах.
— Не съм сигурен. Най-големият ми проблем е да разбера какво става и защо Лявата ръка се меси. И вече те попитах за това.
— Да. Научи ли нещо?
— Има една магьосничка, Критнак, която нещо не ме харесва. Само за миг по лицето й пробяга сянка. Или способността ми да разгадавам лица нещо се е прецакала, или тя знаеше това име, но после се сети, че не се очаква да го знае.
— Какво друго?
— Борба за власт в джерег.
Тя се намръщи.
— Сигурен ли си? Вярно, че Куритни умря…
— Как?
Тя сви рамене.
— Беше стар, Влад. Сърцето му не е издържало.
— Сигурна ли си?
— Човек никога не може да е сигурен, но съм почти убедена.
— Добре.
— Ти не знаеше ли за него?
— Не. Нали ме нямаше.
— Прощавай. Трябваше да ти кажа. Все едно, не съм забелязала признаци за борба за власт. Просто все още никой не му е заел мястото. Нямам впечатление, че бързат много. Бизнесът си върви.
— Той винаги си върви. Но да, не е имало много трупове, но има признаци, че някои хора, включително старият ми приятел Демона, се опитват да се домогнат до позиция да заемат мястото му.
Тя се намръщи.
— Сигурен ли си?
— Не точно. Нямам достъп до източниците, с които разполагах някога. Но мисля, че мога да твърдя, че има добри податки.
— Не знаех. Сигурно действат много кротко.
— Да. Никакви трупове. За една борба за власт при джерег това наистина минава за доста кротко. Променя ли нещата обаче?
— Е, да. Не. Така мисля.
— Не мога да разбера обаче какво общо има това с Лявата ръка.
Тя се отпусна на стола и се замисли.
Подхвърлих:
— Терион.
— Какво Терион?
— Познаваш ли го?
— Срещали сме се. Не му пращам честитки за Нова година обаче. Как се вмества той в това?
— Той е единственият член на Съвета, за който съм чувал, че има връзка с Лявата ръка.
— Има връзка? Каква?
— Триеско.
Ясно видях, че името й е познато.
— Разбирам. Да. Това би го обяснило. Каква е връзката? Роднини ли са?
— Не. Любовници.
— О, страхотно. Какво знаеш за нея?
— Тя е чародейка, родена в дома Атира, напуснала го и станала джерег няколко години преди Междуцарствието.