„Как е, шефе?“
„По-добре. Беше много мило от нейна страна“.
„Не те ли плаши, че те намери?“
„Не толкова, колкото би трябвало“.
„Е, а сега какво?“
„Мисля да те пратя в Имперската библиотека да продължиш изследването ми“.
„Това наистина е смешно, шефе“.
„Знам. Какво ще кажеш да откриеш всичко, което можеш, за Триеско и Терион?“
„Няма проблем, шефе“.
„Добре. Зарежи това. Просто продължаваш да ме пазиш, когато излизам навън, а аз ще…“
„Да?“
„Още не съм го измислил. За щастие обаче съм гладен и уморен, тъй че може да похапна добре, да поспя и да отложа решението за малко“.
„Знаех си, че мога да разчитам на теб да намериш отговор, шефе“.
След като вече разполагах с план, го задействах веднага. Проработи идеално.
На следващия ден се върнах в Имперската библиотека — макар и малко по-притеснен, благодарение на Кийра — и прекарах още един ден с Делийн. Не очаквах да измъкне нещо ново, но не можах да измисля какво друго да свърша.
Всъщност той не измъкна нищо ново. Щом дългият ден се приближи към края си, каза:
— Започвам да мисля, че сме намерили всичко, което може да се намери.
— Сигурно си прав — отвърнах. — Бих искал да ти благодаря, че…
— Това ми е работата — прекъсна ме той. — А и ми беше приятно.
— А за мен полезно. Много полезно.
— В смисъл?
— В смисъл, ти намери информация, която ще ми е от полза.
Той се намръщи. Мисля, че чак сега вдяваше, че не искам тази информация току-така. Изгледа ме за миг, все едно ме вижда за първи път. Почти усетих как изсумтя пренебрежително наум и разкара мисълта, като нямаща нищо общо с живота му.
— Ами, добре тогава.
— Мога ли да ти се отблагодаря с нещо…
— Не, не.
Кимна, обърна ми гръб и си тръгна по работата. Мисля, че беше забравил за съществуването ми още преди да напусна сградата. На излизане погледнах нервно към покритото със сиви плочи крило на джерег в Двореца. Не забелязах да ме наблюдава някой.
Кийра имаше право обаче. Радвах се, че повече няма да се отбивам насам. Просто за по-сигурно минах по моста Петата миля. Най-вероятно това не ми осигури повече безопасност, но ми даде още час-два за ходене и мислене.
Улиците на Адриланка, дори на Южна Адриланка, първо са били прокопани, предполагам, по разните пътеки, които са проправили хората, толкова отдавна, че не бих могъл дори да си го представя. Били са павирани с камък, а след това утъпкани още надолу в земята, и върху старите камъни са поставяли нови. Разправяли са ми, че целият град е потънал на няколко стъпки от първоначалното му изграждане. Улиците затъвали повече от сградите, но и двете се смъквали. Не знам доколко е вярно. Знам обаче, че докато се върна на Шестте кьошета, краката ме боляха повече, отколкото след стотици мили ходене из континента. Странно е как, след като си рязан, мушкан и бит от професионалисти от двете страни на разграничителната линия на закона, може толкова дълбоко да те дразнят две отекли ходила.
Определено бях благодарен за новите си ботуши обаче. Иначе щеше да е още по-зле.
Най-сетне стигнах до „Къщата на Девон“, кръчма на четвърт миля източно от Шестте кьошета. Бях подранил, така че седнах в ъгъла и пих бяло вино, което бе твърде сладко и не достатъчно студено. Но пък краката ми го одобриха.
Заведението почна да се пълни — предимно работници от кланиците, ако се съдеше по миризмата, която ги съпътстваше. Имаше и неколцина дребни търговци. Всички до един източняци. Чувствах се в безопасност, може би повече, отколкото трябваше, в маскировката си и заобиколен от източняци. Предупредих се наум да не прекалявам с чувството за безопасност, особено след като Лойош и Роуца ги нямаше да наблюдават из помещението.
След около час човекът ми се появи. Отне му известно време, докато ме забележи, което ми достави известно задоволство. Беше едър мъж, също като Рик, пооплешивял, с тънки устни и нос, който като че ли беше чупен.
— Сандор?
Кимнах и казах:
— А ти трябва да си Винсент.
— Да.
— Заповядай, седни. Вино?
— Разбира се.
Налях и му подадох чашата заедно с два златни империала.
Той прибра парите и ми даде списък с три имена, източняци, които движеха дребни операции и плащаха на Лявата ръка. Нищо изненадващо и нищо особено полезно.