А ако цялото ми време минеше в такива притеснения и не можех да предприема нищо?
Е, добре. Все някога щяхме да си разчистим сметките с богинята демон. Но засега…
„Прав си, шефе. Не биваше да го повдигам тоя въпрос“.
„Не се притеснявай, Лойош. Ти просто изрази с думи мислите ми. Продължаваме напред. Време е да се лее кръв. И ако част от кръвта се окаже моя, така да бъде“.
Извадих камите си и ги наточих.
Утрешният ден се очертаваше интересен.
12.
Пилешко с шалоти
Михи прибра чиниите за салата и ни доля вино. Знаех само в най-общи линии какво предстои — щеше да е някаква птица. Едно време поднасяха традиционния угоен петел в сос с източняшки червен пипер, патица със сливов сос, фазан с пълнеж от трюфели, скирда във винен сос и онова, което в „При Валабар“ скромно наричаха…
— Пилешко с шалоти — провъзгласи Михи, докато поднасяше платото.
— Какво е шалоти? — попита Телнан.
— Нещо като дребен лук — поясни Михи, преди да съм успял да кажа същото.
Докато ни сервираше, парата лъхна към ноздрите ми като подканяща ръка.
Не мога да ви кажа всичко затова как го приготвят, но знам, че включва обезкостено и обелено от кожицата пиле (което е необичайно — във „Валабар“ обикновено предпочитат птичите блюда да са с костите и кожата), след това нарязано, запържено на тиган в масло с накълцан чесън, шалоти и вкусната (въпреки името си) имперска гъба. Има сол, разбира се, и съм напълно сигурен, че има бял пипер. Заливат го със сос, но се опасявам, че мога да ви кажа за соса съвсем малко, освен че е направен с пилешкото и затова повечето от вкусовете са същите, с малко домат, повсеместния източняшки червен пипер и вино.
Към пилешкото ни поднесоха запарени морковчета и малки червени грудки с претопено масло.
Налагаше се да опитам само по малко. Нямаше начин да изям всичко, ако смятах изобщо да вкуся от следващото блюдо. Но това е от онзи вид решения, които се налага да вземаш понякога — по-малко от едно нещо, за да можеш да имаш и от друго. Жалко, че всичките ми решения не са толкова безболезнени.
— Мм… много е добро — заяви Телнан след първата хапка.
— Да — отвърнах. — Добро е, да.
Известно време се хранехме мълчаливо. Общувах задушевно с пилешкото — лекото щипване на езика, изненадата на гъбата, начинът, по който леката нотка от виното и червеният пипер се съчетаваха с шалотите. Отделни вкусове, които внезапно се сливаха в устата и образуваха удивителна комбинация, неприсъща за отделните части, но след няколко хапки осъзнаваш, че е съществувала през цялото време.
Дали Телнан правеше същото възхитително откритие, не можех да знам. Реших, че съм доволен, че е с мен. Наистина е по-приятно да споделиш ядене, дори с някой сравнително непознат. И определено бях имал не толкова приятна компания на маса. Жегна ме за миг мисълта, че никога не бях споделял ядене с лейди Тилдра, а вече не бе възможно. Зачудих се дали тя може да изпитва косвено удоволствие.
— Смяташ ли, че храната се услажда на оръжието ти, Телнан?
— Мм?
— Искам да кажа, ти изпитваш удоволствие от яденето, нали?
— О, да! Това блюдо е страхотно!
— Добре, имаш я тази връзка с оръжието. Знаеш ли дали то е способно да сподели удоволствието от…
— О, разбирам. — Телнан се намръщи. — Никога не съм се замислял за това. Може би. Връзката ми с Мракоубиец съвсем не е толкова…
— Мракоубиец?
— Мечът ми се нарича Мракоубиец.
— Какво му е сериолското име?
— Мм… Мисля, че беше нещо като… — Издаде звук, който — ако бе по-силен — щеше да накара персонала да си помисли, че някой от нас се е задавил до смърт.
— Добре. А това какво точно означава?
— Според Сетра означава приблизително „Топоси за различни нива на енергия от различни фази на съществуване“.
— Топоси за различни… Как са стигнали от това до Мракоубиец?