„Нашият човек. Точка за Ушичките. Значи излезе през задния?“
„Да, и тръгва на север“.
„Тръгвам. Не го изпускай“.
„Няма“.
Задържах се на петдесетина крачки зад Юзеф. Улиците криволичеха твърде много, за да го виждам, но Лойош го правеше вместо мен. Първото му спиране не ми вършеше работа — просто застана насред улицата и заговори с някого в един вход. Нищо. Имах достатъчно време.
Запъти се към пазара Ристал, което не беше изненада. Някъде на средата на пътя се отби в една ковачница.
„Какво мислиш, Лойош?“
„Може пък просто да му трябват пирони“.
„В смисъл, смяташ ли, че мястото е подходящо?“
„Отвън изглежда добре. Няма много движение поне“.
Всъщност вече бях направил предположението, че не му трябват пирони. Лойош и Роуца кацнаха на раменете ми, докато влизах в дюкяна, две минути след Юзеф. Когато пристъпих вътре, не държах оръжие, защото, първо, мога да извадя някое достатъчно бързо, ако се наложи, и защото, второ, веднъж, преди много време, влязох в едно място размахал оръжие и налетях право на двама от гвардията Феникс, които изобщо не помислиха, че е смешно.
Четири стени без таван и врата в дъното, която трябваше да води до жилището; и макар и без таван, горещината ме удари веднага. Ковашката пещ беше огромна и грееше оранжево, имаше две дълги маси, по една от всяка страна, и бяха пълни с оръжия. Извинете, сечива. Ковачът — предполагам поне, че беше ковач; във всеки случай носеше престилка — имаше маслинена кожа, спретнато подрязана брада и светли сини очи. Щом тези очи се изместиха към мен, кимнах за поздрав и казах:
— Трябва да поговоря с този приятел. Би ли имал нещо против да ни оставиш насаме за минутка?
Юзеф се извърна.
— Ти за какъв се мис…
Цапардосах го достатъчно силно, за да залитне, и докато се съвземе, държах нож на гърлото му — хубав стилет с педя и малко острие и адски гаден зъл връх. Ковачът се оттегли през вратата в дъното. Малка частица от мен отбеляза, че това ме забавлява повече, отколкото би трябвало.
— Ей сега ще свършим — казах на вратата, през която бе излязъл ковачът.
Миришеше на сяра и въглени. Главата на Юзеф беше извита възможно по-назад от ножа и ме гледаше свирепо. Казах му:
— Как я караш, Юзеф? Аз съм Влад. Тук съм само за да ти дам малко информация. И не ме гледай така свирепо, ножът е на твоето гърло. Когато твоят нож е на моето, тогава можеш да ме гледаш свирепо. Както казах, имам малко информация за теб. Искаш ли да я чуеш, или искаш да разбереш дали мога да погъделичкам черепа ти отвътре?
— Добре, казвай — отвърна той сърдито.
— Трябва да си намериш честна работа. Или друг вид нечестна работа. Щото схемата ти за пазара Ристал приключва точно в този момент. Кажи на съдружниците си, освен ако не държиш аз да им го кажа.
— Ти за какъв се… — започна да се повтаря той.
Натиснах лекичко, колкото да го принудя да си извие главата още по-назад и да му цепна малко кожа.
— А, не. Ти не говориш. Говоря аз. Ще говориш само когато те питам.
Покашлях се и продължих:
— Та както казах, далаверата тук приключи. Не е нужно да казваш на търговците, ще го разберат. И не е нужно да казваш на джерега, който те е вкарал в това — аз ще се погрижа сам.
Трепване в погледа? О, да. Бездруго го знаех, но потвърждението беше приятно.
— Сега на въпроса ми. Кой е? Трябва ми име и ми трябва да знам къде мога да го намеря.
Той се поколеба. Съвсем леко отдръпнах ножа от гърлото му, преди да го ударя в корема с лявата си ръка. После, щом се преви на две, го цапнах отстрани по лицето с дръжката на ножа. Лойош излетя от рамото ми и изпърха за миг в лицето му, преди да кацне на пода пред него и да изсъска.
— Извинявам се — казах. — Не те чух добре. Как каза, че се казвал?
Той се закашля, което не беше отговор, но не го ударих пак. Изплю малко кръв и рече:
— Ще те…
И го изритах в лицето. Оказа се по-корав, отколкото очаквах, но ритникът го пречупи.
— Вааски.
— Как се свързваш с него?
Поколеба се само за секунда.
— Задната стая на „Клончето“. На хълма Фалворт.
— Добре. Сега ме чуй. Ще поговоря с твоя приятел Вааски. Ако се окаже, че ме очаква, ще се върна тука и ще декорирам пазар Ристал с червата ти. Докато приключа разговора с него, би могъл да решиш да се разкараш от града, защото ще му кажа името ти, а това може да го подразни, ако остане жив.