„Ами аз?“
„Ти ми се върза дори вчера“.
— Е, та къде беше, Влад?
— Имаш предвид последните няколко години?
— Е, не, имах предвид последните няколко дни. Но съм любопитен и за последните няколко години също.
— Къде ли не. Връщах се в Изтока, бях на северозапад… навсякъде.
— Ясно. Но тия няколко дни… О. Бил си в Южна Адриланка, обикалял си по улиците като източняк.
— Точно така. Свикна ли да въртиш нещата?
— Обичам парите.
— Да, тази част е приятна. Някакви проблеми?
— Да намеря някой толкова глупав, че да е готов да прави за мен това, което винаги правех за теб.
— Трудна работа, а?
Той кимна и попита:
— Е, та какво викаш, че става? Не съм чувал…
— Работил си за Марио през цялото това време, потайно копеле.
— Е, да.
Поклатих глава.
— А най-лошото е, че всъщност те забавлява, че съм толкова смаян.
Той се усмихна невинно.
— Кучи син! — възкликнах.
— Означава ли това, че няма да ми кажеш какво става?
— Наистина ли държиш да се забъркаш в работите ми повече, отколкото вече си?
Той сви рамене.
— Защо не?
— Ами, първо, защото ще те убият.
— Добре. След това какво?
— Най-вероятно това ще е всичко.
— Значи само едно, което да ме притеснява? Не е толкова много.
— От колко време казваш, че си свръзка на Марио?
— Около деветдесет години. И предпочитам израза „бизнес агент“.
— Имаш предвид пратеник.
— Нещо такова, да.
Поклатих глава и въздъхнах.
— Та какъв е планът, Влад?
Погледах го мълчаливо. Той се намръщи.
— Влад, чудиш се дали можеш да ми се довериш ли?
— Всъщност не.
— Хубаво.
— Знам, че мога да ти се доверя. Имам обаче сериозни притеснения, че може да те убият.
— Защо? Преди нямаше.
— Това е различно и го знаеш.
— Кое му е толкова различното?
— Това, че е моргантско. И е целият проклет джерег. И е замесена Лявата ръка. Мен ме няма. Духнал съм оттук. Ако научат, че си с мен в това и го преживееш, после и ти ще трябва да духнеш. Не можеш да се върнеш и да продължиш бизнеса.
— Това не е ли мое решение?
— Не е толкова просто.
— Просто е.
— Не и за мен.
— Защото усложняваш всичко.
— О. Това ли ми е проблемът?
— Един от многото.
— Ще ми дадеш ли целия списък?
Той се ухили.
— Само ако помолиш.
Въздъхнах.
— Задвижих неща, които не мога да контролирам. Започнаха неща. Аз…
— Току-що ли? С моята задача?
— Малко преди това всъщност. Всичко се съсредоточава около Южна Адриланка.
— Да, това го разбрах.
— А знаеш ли защо?
Усмихна се щастливо.
— Представа нямам.
— Първо, Терион.
— Какво Терион?
— Натиска се за първото място на Съвета.
— Добре. И?
— Включил е помощта на Лявата ръка.
— Как го е направил?
— Любовницата му е от тях.
— Аха. И как мисли да се натисне за първото място?
— Като наложи контрол на Южна Адриланка.
— Защо там?
— Това е най-рентабилният район за свиване. Вече се борят за него. Имам предвид джерег. Тоест Дясната ръка.
— Трупове появяват ли се?
— Не. Но една от страните се опита да започне малко предприятие сред източняците. Дребна операция, но ако беше тръгнало, можеше евентуално да раздразни Лявата ръка и да им попречи на бизнеса там.
— Можеше?
— Потуших го в зародиш, така да се каже.
— Добре, значи Терион.
— Доколкото знам. А съм почти убеден, че го знам добре.
— И връзката на Терион с Лявата ръка е любовницата му. Коя е… чакай. Критнак.
— Да.
— Терион няма да се зарадва.
— С малко късмет, Терион няма да е жив.
— Взел си му мярката?
— Да.
— Как?
— Обичайното.
— Влад, обичайното не включва защита от Лявата ръка.
— Те не го защитават, Крейгар. Просто му помагат да вземе Южна Адриланка.
— Откъде знаеш?
— Ами…