— Да, така би трябвало да стане. Друго какво?
— Ами, няма да се опитват да те убият повече, отколкото вече се опитват, тъй че никаква промяна в това отношение.
— Позна.
— Влад, ако наистина искаш да ти помогна, трябва да имам по-ясна идея какво става.
— Да, знам.
— Непрекъснато казваш „задвижени са неща“, но не казваш какви неща.
Кимнах.
— Е, няма ли да ми кажеш?
— Не ми се ще.
— Влад…
— Добре. — Вдишах дълбоко. — Лявата ръка, изглежда…
— Изглежда?
— Крейгар, давам ти най-добрите си предположения. Ако ще ми искаш твърди доказателства, по-добре да спрем.
— Ясно. Давай нататък.
— Лявата ръка, изглежда, подкрепя Терион в домогването му за Съвета, защото любовницата му е от тях. Те — Лявата ръка — се опитват да поемат бизнеса в Южна Адриланка, защото смятат, че това ще наклони везните в полза на Терион. Следиш ли мисълта ми дотук?
— Не е трудно.
— Радвам се. Сега идва забавното.
— О, отдавна чаках за забавното.
— Е, какво става, когато хвърлиш силите си срещу определена част от вражеските линии?
— Влад, със Сетра ли си си губил времето?
— Добре, извинявай. Но пък Терион всъщност е нахлул в Южна Адриланка и можем да я погледнем като бойно поле.
— Хубаво. А другият замесен. Оня, за който се очаква да разбера. Как те намирам, щом разбера?
— Хмм. Хубав въпрос. Има един обущар, Якуб. Остави бележка при него.
— Сигурен ли си, че няма да я прочете?
— Смешен си.
— Знам. Значи казваш, че Южна Адриланка е станала бойно поле. И тъй, докато изкарваш от бърлогата оня тип…
— Точно. И в същото време тъкмо съм дал поръчката на Марио…
— Да убие любовницата на Терион.
— Аха.
— Значи научаваш кой движи операцията в Южна Адриланка и убиваш Терион, объркваш и Лявата ръка, когато Марио убие оная магьосничка… ъъ, и после какво?
— Това е проблемът. Вече не съм сигурен.
— А ако направиш всичко това и оставиш Терион жив?
— Това какво ми носи?
— Дава ти сила да се пазариш.
— Как… О, вярно. Още някой заинтересован.
— Ще имаш какво да им дадеш.
— Може би си прав.
— И премахва проблема как точно да стигнеш до него, преди някой друг да е стигнал до теб.
— Да, тоя проблем още не бях го решил.
— Значи се спираме на този вариант?
— Признавам, че има доста добри страни…
— Но?
— Но всъщност ми се ще да убия Терион. Гадно копеле е.
— Гадни копелета бол.
— Мда. Прав си, знаеш ли. Това просто може да се окаже най-добрият вариант да измъкна Коути от цялото мазало.
— Дава ти лост, но как ще го използваш…
— А, това вече съм го измислил.
— Тъй ли? Е, сега вече ме заинтригува. Какъв е великият план?
— Това е по другата ти част.
— А-ха.
— И поне още едно лице ще трябва да научи, че работиш с мен.
— Добре.
— А това няма да е безопасно.
— Схванах го.
— Добре. Уреди ми среща с Демона.
Той ме гледаше безизразно.
— Ще го убиеш ли?
— Не.
— Попитах просто защото съм сигурен, че той ще те убие.
— Да.
— Ти… добре.
— Ще го направиш ли?
— Да.
— Не веднага.
— А кога?
— Трябва да изчакаме нещата да се поразбъркат.
— Имаш предвид, да се разчуе.
— Мда.
— А ще се получи ли?
— Може би.
— Избор на време и място, а?
— Да.
Той се ухили.
— Хубаво е отново да се работи с теб, Влад.
— Надявам се все още да си във форма да кажеш това след два дни.
Той кимна замислено.
— Да, би било добре… А, между другото…
— Да?
— Какво получавам за това?
— Ще те черпя едно ядене във „Валабар“.
— Става — каза Крейгар.
14.
Телешки гърди
Телнан поклати глава в почуда.
— Как могат да правят толкова хубава храна?
— Всъщност не е чак толкова трудно — отвърнах му. — Стига да знаеш как да направиш пиперения сос и да си гений.