По технически причини — космическите лъчи проникват по-лесно в горните слоеве на атмосферата — опитът трябваше да се извърши на определена надморска височина. А от съображения за по-голяма гласност, за ефект на въздействие — нужно бе да се осигури най-голям брой надеждни наблюдатели, — немислимо бе демонстрацията да се проведе пред армии или флотилии. Учените не смятаха военните за особено достойни за вяра свидетели и имаха известно основание. Военолюбците бяха устроени така, че най-малко те можеха да схванат истинското значение на едно градивно дело. И тъй, решаващо се оказваше последното действие от цялата поредица проучвания и изследвания да се разиграе във въздуха, над голям град, който да е гъсто населен и високо развит, та да предостави едновременно многобройни и сигурни очевидци.
След като участниците в съвещанието единодушно стигнаха до това убеждение, намеси се случайността. Тъкмо изброяваха различни селища, когато професор Айнщайн, също поканен на обсъждането, поиска да запише нещо. Порови из джобовете си, но не намери бележник и накрая измъкна смачкано и пожълтяло листче, на което сред алгебрични знаци бе записано едно странно име.
— Хи-ро-ши-ма — разчете го той.
Беше същото листче, върху което бе записал названието на града, посрещнал го така тържествено преди няколко години. Оттогава то стоеше в джоба му, а и той носеше все същия костюм.
— Какво казахте, господин професоре? — попита президентът.
— Хи-ро-ши-ма — повтори замислено Айнщайн.
И в съзнанието му изплуваха приятни спомени: той отново крачеше под арки със зеленина и отново от небето струеше белоцветен дъжд. С вълнение разказа запечаталата се у него картина и всички почтително го слушаха.
Когато свърши, президентът се позамисли, после се обърна към присъствуващите физици:
— Струва ми се, че Хирошима е много подходяща за вашия опит, господа. Предлагам именно този град в памет на посрещането, което е устроил на най-големия учен в света.
— Аз лично ще бъда много поласкан — заяви Айнщайн. — Не се сърдя на жителите му, въпреки сегашните им заблуждения. Напротив, ще се радвам, ако добрините, с които ме обсипаха, им се върнат стократно.
И тъй като нямаше никакви сериозни възражения, избраха град Хирошима.
За определянето на подходящо време също не се наложи дълго да спорят. Стигнаха бързо до решението, че ще бъде най-удобно в дванадесет часа, когато движението по улиците е най-натоварено. Лучези и Алмейър се бояха някой да не пропусне зрелището, като имаха предвид най-вече домакините и малките деца. Затова предложиха жителите на Хирошима да бъдат предупредени за чудото, което щеше да се извърши над главите им; срещнаха обаче съпротивата на правителството, която бе обоснована от президента със следните думи: — Не, господа. Ако получаването на материя има действително историческото и философско значение, което вие му приписвате, то трябва да се извърши напълно изненадващо, тогава въздействието му върху масите ще бъде много по-голямо.
всъщност той не смееше да признае, че правителството и военните не споделят ни най-малко оптимизма на физиците. Ако се съдеше по доклада на генерал Гоуц, по време на един от предварителните опити той наистина видял нещо да проблясва във въздуха, а после благоговейно поставили в шепата му стиска бял прах и заявили, че това е новополучен уран.
Но той не можел да бъде сигурен в нищо с тези мечтатели и фантазьори, които понякога подозирал в най-обикновено фокусничество. Затова президентът не държеше да заложи името на САЩ в операция със съмнителен успех, като се съгласи предварително да я оповести.
Щом завърши съвещанието, учените се завърнаха в Лос Аламос. Докато чакаха определената дата, те се заеха да уточнят и да подготвят последните подробности от операцията. Яка, който почти не напускаше наблюдателния си пост, забеляза в очите им пламъче и то искреше все по-силно с приближаването на решаващия ден. В лагера пристигна дори самият Айнщайн. Макар да нямаше склонност към практическите доказателства, той оценяваше голямата важност на експеримента и затова сметна за необходимо да насърчи всички с присъствието си в навечерието на събитието. Придружаван от Сборг, той обикаляше из лаборатории и работилници и искаше да му обяснят действието на безбройните механизми, необходими за изпълнението на научната задача.