— Ако си човек, обади се… еди-как си, ако си вълк, ще те убия!
Отвън все така нещо прухтяло край колибата до отвора.
— Хей — повторил прежълтелият Качул, — ако си човек, кажи една дума. Ако си вълк — стрелям!
И изтрещял с чифтето през дупката. Нещо изпъшкало и се строполило на земята, ама той не посмял да излезе да види в тъмнината. На сутринта, кога подал глава навън, то що щеш! Магарето с кървава муцуна лъснало петалите си нагоре към небето. Погледнал го Качулят, погледнал го жално, почесал се, дето него сърби, въздъхнал издълбоко и продумал като на себе си:
— Хм, магаре! Просто нещо… еди-как си, некласосъзнателна твар. Навира си муцуната в пушката ми. Пфу!… — После добавил: — Да го одера за кожата — колкото — струва моята, толкова и неговата… Хм… Магаре!… Просто нещо… Лумпенпролетариат!
И като се навел, откачил му въжето от врата, прекатурил го и то цопнало и потънало във водата.