Познавам един журналист, който живееше в Бон, чиято хазяйка веднъж позвънила в службата му и го инструктирала веднага да се прибере у дома и да подреди по-систематично прането си на въжето за простиране. Той й казал, съвсем дословно, да върви на майната си, но всеки път след това, когато оставял пране да съхне, след работа го намирал пренаредено. Същият човек, една събота окосил тревата в двора и се прибрал у дома, но намерил на изтривалката анонимна бележка, която го уведомявала, че в Северен Рейн-Вестфалия е незаконно да косиш двора си между събота на обяд и 9:00 часа в понеделник и че всяко повторно нарушение щяло да бъде докладвано на дворната полицията или нещо такова. В края на краищата го преместиха в Богота и твърдеше, че това бил най-щастливият ден в живота му.
Кьолн е мрачно място, което доста ме зарадва. Беше утешително да видя, че и германците, както всеки друг, могат да направят сбъркан град, а с Кьолн, нямаше никакво съмнение, бяха го направили. Излизаш от гарата и там, в горния край на ескалатора, с който излизаш, се оказва катедралата — най-голямата готическа постройка в света. Тя е внушителна и буди страхопочитание, без съмнение, но се издига в центъра на голям, брулен от вятъра бетонен площад, който е толкова гол и унил, че ти спира сърцето. Не знам за какво са мислили, когато са я строили. Във всеки случай — не за хора.
Веднъж по-рано се бях отбивал в Кьолн. Това беше през лятото, когато пътувах сам, но си спомнях малко от града, само присъствието на катедралата и зловещия хотел някъде по задните улички, потънал във вечната сянка на железен мост над Рейн. Помнех този хотел далеч по-добре от самия град. В коридорчето пред стаята ми имаше масичка с немски седмични списания, всички посветени изключително на секса и телевизията, и понеже телевизията в Германия изглежда също почти изключително посветена на секса, сексът беше нещо като характерна особеност на онези публикации. Трябва да разберете, че в тях нямаше нищо порнографско. Те просто коментираха секса така, както английските списания коментират градинарството. Прекарах по-голямата част от следобеда и вечерта в разходки между стаята ми и масичката, награбил купчини от онези развлекателни списания, с цел да изуча културата.
Особено ме впечатли една рубрика, в „_Neue Revue_“, струва ми се, която всяка седмица представяше млада двойка — автомеханик от Дуисбург на име Руди и неговата сочна съпруга, Грета от Бавария — такива работи. Както казах, всяка седмица двойката беше различна, но всички си приличаха, сякаш ги бяха изстискали от една и съща паста за зъби. Всичките бяха млади, хубави, с фантастични тела и ослепителни усмивки. На две-три от снимките ги представяха в ежедневието им — Руди, легнал под някой камион _DAF_, с гаечен ключ в ръка и широка усмивка. Грета, в местния супермаркет, загледана с умиление в замразените пилета. Останалите снимки обаче показваха на читателя как Руди и Грета, без никакви дрехи, правят разни неща из къщата — застанали един до друг пред мивката мият чинии, пробват с една и съща лъжица супата на котлона, играят на карти, изтегнати със задниците нагоре върху рунтав козяк.
Снимките никога не показваха нищо прекалено сексуално. Руди не се възбуждаше — изглежда много по-голямо удоволствие му е доставяло да суши чиниите и да опитва супата! Видът на двамата беше на хора, чийто живот е абсолютно блаженство. Усмихваха се пред камерата, сякаш нямаше по-голямо щастие за тях от това съседите, колегите и всички останали във Федералната република да ги гледат как режат зеленчуци и пълнят съдомиялната машина, както ги е майка родила. Тогава си помислих, че немците са интересни хора.
Общо взето, само това си спомнях от Кьолн и докато се размотавах по високия площад с катедралата и зяпах мрачните търговски улици долу, започнах да се опасявам, че май наистина няма какво друго да се запомни. Застанах в подножието на катедралата и дълго я гледах, стъписан от огромната й маса. Беше невероятна — повече от сто и петдесет метра дълга и повече от шейсет метра широка, с кули, високи почти колкото монумента на Вашингтон. Побира 40 000 души. Можете да разберете защо са я строили 700 години — при това немски работници. Ако беше в Англия, все още щяха да копаят основите.