Лодката на Дар запали от първото завъртане на стартера. Морето зад него беше празно. Никакви полицейски катери, никакви хеликоптери на новинарските канали. В тази огромна пустош Изриъл повярва, че никой не го вижда и наистина може да се върне при двамата, които го чакаха в мазето.
Трябваше да го повярва, колкото и да беше налудничаво.
Той включи муфата и пое към Салвейшън Пойнт.
53
Дъждът се носеше на талази и водната повърхност приличаше на кована ламарина. Тъмните облаци висяха неподвижно, презрително безразлични към вятъра. Изриъл се беше затворил на сухо в кабината на моторницата и гледаше втренчено телефона за еднократна употреба в очакване да се появи безценната чертичка за наличието на сигнал. Беше прекосил половината пролив, когато търпението му бе възнаградено.
Салазар не отговори. Той опита отново. Пак се включи гласова поща. Плащаше си за липсата на доверие. За егоизма. Беше захвърлил телефона ѝ, докато чертаеше планове за собственото си спасение. Тя не знаеше новия му номер и нямаше да отговори. Така му се падаше.
Опита още веднъж, като си мислеше, че ще се наложи да остави съобщение. Но този път Салазар отговори.
— Да? — Гласът ѝ звучеше глухо и недоверчиво, но той никога преди не се бе чувствал толкова щастлив да го чуе.
— Изриъл е.
— Откъде се обаждаш? — попита тя, моментално застанала нащрек.
— От водата.
— Чий е този телефон? Звънях ти на онзи, който ти дадох.
— Мой е. — Не му се обясняваше, затова само каза: — Реших да си взема резервен за всеки случай.
— За в случай че не ми вярваш.
Той остави на вятъра да ѝ отговори.
Минаха няколко секунди, преди Салазар да каже:
— Е, добре. Но аз не съм ти най-голямата грижа.
— Знам. Съжалявам. Това, от което имам нужда…
— Чакай малко, по дяволите, остави ме да довърша, това е адски важно.
Той изобщо не се бе сетил, че може и тя да има новини.
— Издадена е заповед за ареста ти — каза тя. — Прочетох клетвената декларация за законово основание, подписана от чичо ти.
Той отпусна газта и остави лодката да се носи по вълните между Салвейшън Пойнт пред него и Литъл Херинг зад гърба му.
— И какво е основанието? Да не ми е подхвърлил нещо?
— Не. Не е било нужно, защото ти сам си му дал всички основания, когато си се сбил с онези типове пред къщата ти. Стърлинг е притиснал Озгуд и сега той твърди, че си го нападнал. Полицията разполага с показания на трима свидетели. Не се споменава нищо за разследване на убийствата. Което е умно. Стърлинг знае, че това само би забавило нещата. Ето защо пробутва единствено физическо нападение и побой. Чиста работа.
— Оз ми устрои засада с още двама и аз…
— И сега ще трябва да даваш обяснения пред съда, защото се хвана на въдицата. Между другото, тези нови обвинения ще задействат и производство по нарушение на условията за предсрочно освобождаване. Или ще ти бъде отказана гаранция, или ще е толкова висока, че да не можеш да си я позволиш. В най-добрия случай ще се намери къде да заложиш работилницата. Не смятам обаче, че това ще е достатъчно.
Той не се сещаше какво да каже в отговор.
— Няма да допусна това да се случи — каза Салазар. — Ще подам рапорт, в който ще разкрия всичко. Иначе не си в безопасност. Ако те заключат за банално физическо нападение и нарушение по предсрочното освобождаване, няма причина да те слагат в изолатор. Затова съм обезпокоена, че Стърлинг не те посочи като лице, представляващо оперативен интерес във връзка с убийствата на „Мерео“. Ще намери някого да те очисти в ареста. Време е да сложим картите на масата.
— Да — каза той. — Така е. Но са ми нужни няколко часа.
— Нямаш няколко часа. Стърлинг се е ангажирал лично да те арестува като помощник-шериф, отговарящ за острова. Чух, че съдията е подписал заповедта. Времето ти изтича.
— Спечели ми час-два. Тогава ще ти дам цялата история, всичко, което искат от теб, буквално ще ти го пусна в ръката.
— Какви ги приказваш?
Налагаше се отново да се довери на Салазар и би могъл да го направи, смяташе да го направи, след като Жаклин Пикар се качеше на лодката му, поемеше курс на север и изчезнеше завинаги. Но не преди това.