Защо толкова много държеше да ѝ помогне да избяга?
Защото знаеш, че говори истината, помисли си той. Всичко, което ти каза за живота след това, е поне толкова лошо, колкото можеш да си представиш, ако не и повече. В случай че изобщо я оставят жива.
След като чу за ареста, който го очакваше, Изриъл си каза, че не биха я оставили жива. Жаклин и преди бе изчезвала, но тогава изчезването ѝ не беше разследвано и личната ѝ трагедия бе игнорирана. Защо някой би ѝ помогнал сега? Спомни си как Мари бе поела пистолета от ръката му с хладен блясък в очите, с поглед, който казваше, че е видяла достатъчно от правосъдието, за да реши, че шансът ѝ е изцяло в нейни ръце.
— Имам всичко — каза той. — Кой го е направил, кога и как. Имам цялата информация и мога да я докажа.
— Как?
От работилницата го деляха десет минути и двайсет обратно до Литъл Херинг. Ако заобиколеше северния бряг, по-далече от трафика, бурята щеше да му е съюзник. Щеше да пусне котва в заливчето, да мине през онова проклето мазе и да изведе Жаклин. Общо час. Само толкова му трябваше. След един час щеше да позволи на Салазар да го постави под каквато си иска институционална закрила, колкото да остане жив, докато тя рови в онази малка камера, скрита във висулката, и осмисля записаното на нея.
Ако изобщо има нещо записано. А ако всичко е изтрито от водата, няма да имаш с какво да се защитиш.
Освен момчето, разбира се. То може да ти бъде свидетел.
Изриъл не беше сигурен, че ще допусне да стовари всичко върху едно дете.
По-добре ли беше да умре в затворническата баня? Може би.
— Изриъл? — чу той гласа на Салазар.
— Тук съм. Виж, трябваш ми. Ела на Литъл Херинг сама. Но най-рано след час. Тогава ще ти дам всичко.
— На Литъл Херинг? — попита озадачено тя.
— Сама. Обещай ми. Твърде далече сме стигнали без ничия подкрепа, за да посвещаваме други тъкмо сега.
— И виж само докъде сме стигнали…
— До много важни разкрития. Представа си нямаш. Ще ти дам всичко, което ти е нужно, за да приключиш случая. Убийствата на „Мерео“, трафикът на хора през Салвейшън Пойнт, Стърлинг и Пол Гарднър, Джей Ар Карузо, или както там се казва в действителност, цялото скапано шоу.
— Сериозно ли говориш?
— Абсолютно.
— Откъде…
— Важното е, че знам. Само това трябва да те интересува в момента. Имам всичко. И ще ти го дам. Ела на Литъл Херинг сама. Оттам нататък… ти си шефът. Ще изпълнявам всичките ти заповеди, без да ти възразя. И няма да има нужда, защото ще сме победили.
Мълчание.
— След час — каза накрая тя.
— До скоро, Джен.
54
Бурята беше негов съюзник.
Докато останалите търсеха убежище от нея, тя беше неговото убежище. Пристанището беше притихнало, нямаше никакви зяпачи, още по-малко снимачни екипи. Виждаха се неколцина рибари, но и те работеха с наведени глави, за да се пазят от дъжда. Той избегна главния кей, докара малката лодчица успоредно до моторницата си, която го скриваше от погледите на рибарите, и я привърза за пристана. Угаси двигателя. Ослуша се.
Тишина, ако не се смяташе свиренето на вятъра и тракането на разхлабена телена ограда.
Той прехвърли крак от лодката към стълбата на пристана. Старите дървени стъпала издържаха тежестта му, защото дядо му ги беше подсилил отдолу с арматурно желязо. Старецът беше педантичен във всеки детайл.
Приливът настъпваше и до кея водеха само няколко открити стъпала. Той ги изкачи бързо, знаейки, че времето е всичко за него; беше близо до победата, победа за всички тях: за него, за Салазар, за Жаклин, за всяка жена, преминала през онази ужасна къща на Литъл Херинг. Оставаше само да потегли с моторницата.
Вече беше на борда, когато видя бейзболната си шапка, закачена на лоста за газта, и се сети за чиповете на Карузо. Само преди няколко часа Изриъл бе искал да насочи вниманието му към това място, докато самият той отиде на Литъл Херинг. Дали неволно не си бе заложил капан?
Дъждът потропваше по кабината и образуваше локви по стария пристан. Той вдигна предпазливо шапката, сякаш щеше да го ухапе.
А може би вече го бе ухапала.
Ако някой дойдеше тук и видеше, че моторницата му я няма, а тази на Дар е завързана на нейното място, въпросите нямаше да закъснеят. Щом Стърлинг имаше издадена заповед за ареста му, Дар щеше да каже истината: доколкото е чула последно, Изриъл е тръгнал за Литъл Херинг.
Трябваше му още време. Всяка минута имаше значение.
Той си сложи шапката, затича се по пристана, прецапа локвите и прекоси осеяния с дупки асфалт пред работилницата на дядо си. Ръждясалото резе на вратата беше заключено с катинар. За комбинация беше зададена географската ширина на първата къща, построена на Салвейшън Пойнт от член на фамилията Пайк преди близо два века. Старият заключващ механизъм беше добре смазан и се превъртя плавно. Изриъл отвори вратата и познатите миризми го удариха в лицето като мощна вълна — на дървени стърготини и лак, на дизелово гориво и моторно масло, на боя и разредител. Милиони спомени.