Той се спря, а Карузо се усмихна.
— Да бъде убит? Това ли щеше да кажеш?
— Щях да кажа, че си глупак, ако отдаваш някакво значение на това писмо.
— Чакай, чакай, не съм приключил с теорията си — каза Карузо. — Ти водиш лична вендета и срещу въпросния Хосмър, който се кандидатира за сенатор, и срещу Гарднър, който също е кандидат-сенатор. На мен ми е достатъчен само единият от тях, за да докажа умисъл, а имам и двамата. Ти изпитваш ирационална омраза, имал си достатъчно време през всичките тези години в затвора, за да отлежи в теб жаждата за мъст. Определено имаш проблем с избухливостта, след като си убил баща си пред дузина свидетели, а после са ти удължили присъдата, понеже в затвора не си спрял да се биеш.
— Не аз започвах сбиванията.
— Това, което те очаква сега, не е някаква надрусана отрепка с дръжка от метла, Пайк. Играта е много различна. — Карузо въздъхна и разтърка с два пръста челото си, явно губейки търпение. — Поне имаш ли доверие на щатското ченге?
Дъхът на Изриъл спря. Опита се да си придаде учудено изражение.
— На Салзасар ли? — Съзнателно произнесе грешно името ѝ.
Карузо наклони глава на една страна и се намръщи.
— Тя дойде в къщата ми заедно със Стърлинг — каза Изриъл. — Как мислиш?
Карузо кимна бавно, но не каза нищо. Изриъл не желаеше разговорът да тръгне натам.
— Трябва ли да ѝ имам доверие? — попита той, надявайки се това да прозвучи като въпрос, който току-що му е хрумнал, а не го е измъчвал с месеци.
— На никого не бива да имаш доверие, Пайк. Но с мен имаш повече шанс, отколкото с останалите.
— Ще го взема предвид.
— Надявам се. Знам, че не си съвсем безпомощен обаче. Имаш влиятелни приятели.
Изриъл се изсмя.
— Да — продължи със сериозно изражение Карузо. — Наистина имаш. Комисията за предсрочното освобождаване е разгледала случая ти по-рано от нормалното. Според моя опит за това е нужен адвокат с влияние. Кой беше твоят?
Изриъл стана.
— Не ги мисли моите влиятелни приятели, Карузо. Трябва да тръгвам.
— Седни.
— Не, приключих.
— Ето, вземи това — Карузо му подаде визитка. — Звънни ми. Може да ни дойдат идеи.
— Седем души са убити, а ти искаш да си подхвърляме идеи как да лъжем по въпроса?
Карузо мушна визитката в ръката му. Изриъл я хвана за двата края и я скъса.
Карузо обаче не видя това. Беше го заобиколил и чукаше на вратата на пилотската кабина. Тя се отвори и Изриъл видя двамата пилоти. Бяха с военни униформи.
— Излитаме след минута — каза им Карузо. Вратата се затвори. Той отново се обърна към Изриъл. — Размисли хубаво, Пайк. Надявам се да се чуем.
Изриъл искаше да пусне парчетата от скъсаната визитка на пода. Наистина го желаеше. Вместо това мушна двете половинки в джоба си и слезе от самолета. Карузо не извика след него. Слънцето светеше нереално ярко върху асфалтовата писта. Изриъл стигна до края ѝ, промуши се през оградата и навлезе във високата трева. Зад него двигателите на самолета вече работеха и мощният им тътен караше въздуха да вибрира. Той не се обърна. Навел глава, вървеше напред, като се опитваше да не мисли за онази прочута снимка на Джак Руби, който стреля в корема на Лий Харви Осуалд, докато отвсякъде са заобиколени от полицаи.
Карузо бе изнесъл впечатляващо представление. Всичките тези приказки за Руби, хвалбите за собствените му експертни познания, за специализацията в шибания „Смитсониън“. Биваше го за актьор този Джей Ар Карузо.
Видях пилотите, помисли си той. Униформите им не бяха театрални костюми.
А може и да са били. Откъде би могъл да знае? Един от убитите мъже на „Мерео“ се оказа филмов продуцент все пак. Изриъл не смяташе да остави Карузо да влезе под кожата му. Той нямаше власт над него. Беше просто поредният мръсник, който се опитваше да го притиска.
Изкачи се до билото на ниския хълм над къщата си, погледна надолу и видя единствения човек на този свят, когото би желал да види.
Джен Салазар.
Но тя не беше сама. С нея бяха Стърлинг и още двама униформени; всички те чакаха Изриъл пред вратата на къщата му.
13
— Здрасти, Из! — извика Стърлинг, докато Изриъл слизаше по склона.
— Изриъл.
— Прощавай, грешка.
Той не познаваше двамата униформени — и двамата мъже, и двамата от щатската полиция на Мейн, застанали до Стърлинг. Джен Салазар стоеше зад тях, мушнала ръце в джобовете на полицейското си яке. Избягваше погледа му, но изглеждаше неспокойна.