— Какво става, Стърлинг? — каза Изриъл.
— Помощник-шерифе.
— Моля?
— Можеш да ми викаш помощник-шерифе или сър.
— Защо сте тук? — попита Изриъл.
Стърлинг вдигна пред лицето му лист хартия, навит на руло.
— Заповед за обиск.
Карузо се бе оказал прав.
— Ти сигурно се шегуваш.
— Съжалявам.
— Не се и съмнявам. — Изриъл прекара длан по наболата си брада.
Погледна към двамата полицаи зад Стърлинг, после към Салазар. Задържа погледа ѝ за миг, търсейки знак за нещо, което не би могла да му каже, докато останалите бяха наблизо.
— От яхтата липсват някои неща — каза тя. — Ти си бил на борда. Трябва да проверим.
— От „Мерео“ се качих на полицейския катер — каза Изриъл. — Не съм имал възможност да задигна никоя от чашите за вино.
— На яхтата няма охранителни камери — каза Салазар.
— Значи разполагате само с моята версия.
Тя кимна. Опитваше се да си придава строг и недоверчив вид, но Изриъл забеляза страха в очите ѝ. Налагаше се скоро да поговорят насаме и майната им на рисковете. Твърде много неща се бяха променили твърде бързо.
— И ти вярваме — каза лицемерно Стърлинг. — На твоя страна сме. Как ли не! Затова искаме да изясним и забравим това. Просто ще влезем и ще огледаме, няма да се бавим.
Изриъл се обърна към него:
— Имаш списък, нали?
— Списък ли?
Стърлинг тръгна към къщата, принуждавайки Изриъл да го последва или да остане назад.
— Заповедта за обиск не подлежи на свободно тълкуване — каза Изриъл. — Ако от яхтата липсват разни неща или ако някой твърди, че липсват, трябва да търсите въпросните неща. Не може да ровичкате навсякъде, докато си харесате нещо. Обискът трябва да бъде конкретен, ограничен до това, което е посочено в заповедта.
— Виждам, че си говорил с адвокати.
— Четях романите на Майкъл Конъли в затвора. Но държа на думите си. Обискът трябва да бъде ограничен по обхват.
Стърлинг се усмихна и му подаде навития на руло документ.
— Ето ти всичко необходимо, черно на бяло. И да, имаме списък. Няма да отнеме много време.
— Какво липсва от яхтата?
— Ами на първо време седем човешки живота.
— Какво липсва от…
— Пари — каза Стърлинг. — Долари.
— Имам четиресет в портфейла си. Чувствай се свободен да ги изземеш. Но ще искам разписка.
— И снимки — обади се Салазар зад тях.
Стърлинг я погледна намръщено, сякаш му бе откраднала най-важната реплика. Тя не му обърна внимание, наблюдаваше Изриъл. Стоеше с изпънати назад рамене и повдигната брадичка, като самонадеян боксьор, който знае, че никой на ринга няма да посмее да замахне срещу него. Изриъл обаче знаеше какво изпитва тя в този момент. Нещо подобно на онази студена хватка, която вледеняваше дробовете му.
— Снимки на какво? — попита той, като в същото време се чудеше как Карузо е научил за тази заповед за обиск още преди да му бе връчена, и мислеше за онази култова снимка на убийството на Осуалд пред очите на полицията.
Стърлинг го плесна по рамото.
— Дай да не си създаваме проблеми. Не бих си губил времето да хвърлям въдици, където знам, че няма риба, нали разбираш? Също и ти.
— Също и аз — повтори Изриъл, като махна ръката му от рамото си. Сърцето му блъскаше бясно в гърдите, сякаш искаше да изскочи.
— Да. Ще огледаме къщата, ще огледаме работилницата и ще ти се махнем от главата.
Сърцето на Изриъл внезапно спря да бие.
— Работилницата.
— Точно така. — В погледа на чичо му се четеше наслада. — Длъжни сме да претърсим всички имоти, които са твоя собственост.
Работилницата за лодки беше наследство на Изриъл от дядо му, който не бе пожелал да я остави на синовете си. Когато навремето разбра за завещанието, Стърлинг позеленя от злоба. В „Пайк и синове“ някога се бе помещавала душата на островната общност. Извисяваше се над кея и беше първата сграда, която се виждаше от ферибота — продълговата, червена като хамбар, тя бе обезсмъртена в снимки и в платната на някои от най-добрите пейзажисти в щата. Сега беше празна и щеше да си остане така — дните ѝ като печатница за пари и център на влияние бяха отдавна отминали, но нямаше да принадлежи на Стърлинг Пайк. Никога.
— Това са глупости — каза Изриъл. — И ти го знаеш. Какво, по дяволите, се опитваш да докажеш?
— Винаги има риск от рецидивизъм, племеннико. Искаш да приема на доверие думите ти, че си станал нов човек, че петнайсетте години в килията са те подготвили да се върнеш в обществото, излекуван от избухливостта, която те вкара в нея. Статистиките сочат, че това е малко вероятно.