— Знаеш много добре, че не съм убил никого на онази яхта.
— Не мога да знам какви убийства още си извършил освен онова, което видях с очите си.
Ехидната му усмивка накара ръцете на Изриъл да се свият в юмруци.
— Леко, Изриъл — обади се предупредително Салазар.
— Нищо му няма — каза Стърлинг. — Нали, Из? Затворът е докоснал душата му, Салазар, превърнал го е в кротко котенце. Нито следа от някогашната войнственост. Виждаш по очите му, нали? Това не е ли поглед на реформиран човек?
Провокираше го. Опитваше се да предизвика реакция, търсеше повод да му сложи белезниците. Изриъл отпусна юмруци, загледан в океана, и си припомни лицето на дядо си — бялата брада, сините очи, извитото в дяволита усмивка ъгълче на устата. Беше добър човек. Разбран. Затова всички на острова го обичаха. Кротък и благ, той нямаше нищо общо със синовете си. Така и недоумяваше откъде са се извъдили такива. Това недоумение щеше да го преследва до края на живота му. Изриъл си мислеше, че то е предизвикало смъртта му. Съдебният лекар я бе определил като причинена от сърдечен удар, но по-вероятно беше да е от разбито сърце. Джозая Пайк така и не осъзна как е отгледал двама мъже, които са се покварили толкова лесно. Едва ли щеше да понесе съзнанието за това.
А той дори не проумя пълния размер на покварата им, помисли си Изриъл. Представа нямаше колко дълбоко е проникнала.
Погледна чичо си и каза:
— Търси където смяташ за нужно, помощник-шерифе. Това не ме засяга.
Стърлинг изглеждаше разочарован. Надявал се бе да събуди в него познатата ярост.
— Отключи — нареди той.
Изриъл пристъпи към вратата на бащината си къща с усещането за неизбежна беда. Всичко старо се повтаряше. Миналото преследваше настоящето.
— Върви да търсиш липсващите пари — каза той и отвори вратата. — Не е нужно да вися над главата ти и да те гледам как тършуваш. Ще остана тук да изпуша една цигара.
14
Изриъл отиде до парапета на верандата. Чу Салазар да казва тихо на чичо му:
— Ще го наблюдавам да не укрива нещо и да не се отлъчва от имота.
Ще го наблюдавам да не укрива нещо. Точно Салазар да каже това.
Тя излезе навън, затвори вратата след себе си и застана до него, с лице към океана, в сянката на високите смърчове от двете страни на къщата.
— Как се озовах сам на бесилото, Салазар?
— Шшшт.
— Майната ти с това шшшт. Дай ми цигара. Трябва да правя това, което казах, че ще правя, нали идеята е такава? Продължаваме с театъра дори когато онзи кучи син вътре не си прави труда да се преструва.
Тя извади пакет цигари, подаде му го и постави запалката си върху парапета. Изриъл запали цигара, пое дима и остана заслушан в шума, който вдигаха полицаите, докато претърсваха бащината му къща.
— Трябва да говорим — каза тихо той, закривайки устата си с ръка.
— Знам. Не тук. Но скоро.
— Ако не е скоро, ще е в стаята за свиждане в затвора, този път с включена камера. Защо Стърлинг ръководи тази акция, между другото? Можеше да му покажеш старшинство.
— Това би било рисковано.
— А може би си струва да рискуваш. — Шепотът му прозвуча като съскане.
Тя се наведе към него, за да вземе запалката от ръката му. Той усети аромата на шампоана ѝ, или може би беше лосион за тяло, нещо с дъх на хвойна.
— Работилницата чиста ли е? — попита едва чуто Салазар.
Прост въпрос, на който той нямаше прост отговор.
— Не може да открие нищо, за което има причина да се боиш.
Тя се намръщи, не схващаше мисълта му. Много скоро щеше да разбере.
— Имам нужда от истински разговор — каза той. — Не шепнешком. Всичко се… разпада, и то бързо.
Тя погледна към къщата, за да се убеди, че Стърлинг не ги наблюдава. Откакто се познаваха с Изриъл, винаги бе идвала при него с готови следващи ходове и мисълта, че е много добра в планирането, го успокояваше.
— Когато приключим с обиска, вземи ферибота за Рокланд — каза тя.
— За Рокланд? Защо, по дяволите, да ходя толкова далече?
Очите ѝ казаха, че въпросът му е глупав. На което и да било по-близко място може би щяха да ги разпознаят.
Той кимна с неохота.
— Ще ме пуснат ли да се кача на ферибота?
— Мисля, че да.
— Мислиш?
— Да. Заповедта е за обиск, не за арест. Преструвай се, че си търсиш адвокат в Рокланд. Разходи се, почукай на някоя и друга врата, събери малко визитки, каквото се сетиш. След това иди в тамошния бар, как му беше името, „Еклипс“? Не, по-добре в бирарията към пивоварната, „Рок Харбър“. Там е по-безопасно.