— Не ти ли беше племенник? — каза Кори и Стърлинг му хвърли такъв смразяващ поглед, че той вдигна извинително ръка.
Лаймън разбра, че баща му се бои истински от този човек, и то не само защото беше ченге.
— Познаваш ли Изриъл Пайк, синко? — повтори Стърлинг.
— Това е онзи с гребната лодка.
— Именно. Разговарял ли си с него?
Лаймън поклати глава. Стърлинг погледна към Кори, който също поклати глава.
— Дума не съм му продумвал. Знам обаче, че е убиец.
Стърлинг не отговори на това. Отново насочи вниманието си към Лаймън.
— Бил ли е някога в имота ми?
— Имах предвид, че лодките се виждат оттук.
— Разбира се. Но той приближавал ли се е до теб?
Лаймън се намръщи, а баща му се стегна.
— Накъде биеш? — попита Кори.
— Приближавал ли се е до теб, синко? — повтори Стърлинг, без да откъсва очи от Лаймън.
— Не. Знам кой е от хорските разговори. Имал истинска лодка, но не я ползвал, освен това мисля, че е убил някого. Вярно ли е?
— Вярно е — каза Стърлинг. — Уби брат ми, между другото. Пред очите ми.
Никой от двамата не знаеше как да реагира на това.
— Защо разпитваш момчето ми за Изриъл Пайк? — попита най-после Кори.
— Днес претърсихме имота му със заповед — каза Стърлинг. — И открихме някои снимки. Лаймън, виждал ли си някога Изриъл Пайк с фотоапарат?
— Много пъти. Той е фотограф. Дар, от магазина, ми каза, че още ползвал филм.
Веднага му се дощя да не бе споменавал Дар. Тя го бе видяла да купува чорапи с кървави пари. Не искаше полицаят да разговаря с Дар.
— Теб някога снимал ли те е? — попита Стърлинг.
— Какво, по дяволите, ще рече това? — изрева Кори и погледна Лаймън. — Ти давал ли си му да те снима? Какво, по…
— Не! — каза решително Лаймън, забравил за Секира. Вниманието му беше изцяло насочено към двамата мъже в стаята. — Никога не съм му давал да ми прави снимки. Какви ги говорите?
Стърлинг отвори папката в ръцете си, извади една снимка и я вдигна пред очите му. Беше черно-бяла и на нея Лаймън тичаше по плочите. Приливът беше настъпил, скалите едва се виждаха и той сякаш бягаше по вълните. Първата му мисъл бе, че иска да има тази снимка.
— Той я е направил? — каза Кори. — Снимал е момчето ми?
Гласът му прозвуча зловещо — в тона му имаше предупреждение, че скоро ще се лее кръв.
— Да. Има сериозна колекция, синът ти фигурира само на една от снимките, но ще говоря с всички семейства. Исках да съм сигурен, че сте в течение на ситуацията.
Лаймън гледаше вторачено снимката. Един убиец го беше снимал, него?
— Сериозна колекция, а? — Баща му повтори като ехо думите на Стърлинг. — Какво ще рече това? Че тоя е някакъв извратен педофил?
— Не съм казал това. Просто се опитвам да установя кои са знаели, че ги снима, и кои не.
— Е, моето момче определено не е знаело — каза Кори. — Ти арестува ли кучия син?
— Още не — каза Стърлинг, като мушна снимката обратно в папката си. Лаймън беше доволен, че няма да я вижда повече, но и леко разочарован. Макар да му стана гадно, че го е снимал някакъв убиец, снимката беше наистина хубава.
— Защо? — попита Кори и в този момент Лаймън отмести поглед от папката в ръцете на Стърлинг и видя Секира да се подава над скалния корниз.
Дробовете му блокираха. Беше единственият от тримата с лице към прозореца, единствено той я виждаше, но в този момент му изглеждаше толкова уязвима, че той не се съмняваше: щяха да я видят. Тя се затича с мъка към къщата на Пърсел. Усилието очевидно ѝ причиняваше болка; цялото ѝ тяло се разтърсваше, когато се оттласкваше с левия си крак.
И тогава падна.
Падна като покосена, едва успя да протегне ръце напред, за да смекчи удара, и щом се озова на земята, тялото ѝ се изви и ръцете ѝ посегнаха към лявото стъпало; очевидно изпитваше жестока болка.
Лаймън направи единственото, което му дойде на ума, за да задържи вниманието на двамата мъже далече от прозореца. Изпусна чашата с вода. Тя се пръсна върху мръсния линолеум и парчетата се посипаха със звън наоколо.
— Какво ти става бе, дявол да те вземе! — кресна баща му, а Стърлинг каза:
— Ей, по-полека.
Лаймън коленичи и започна да събира парчетата стъкло. Ръцете му трепереха.
— Няма нищо — каза Стърлинг и приклекна до него да му помогне. Кори не си даде труда да се присъедини към тях.
— Аз ли те уплаших? — каза Стърлинг. — Съжалявам. Няма от какво да се боиш. Изриъл няма да ти направи нищо лошо.
Лаймън имаше от какво да се бои, разбира се, а Изриъл Пайк беше най-малката причина за това. Той не можеше да мисли за друго освен за падането на Секира. Беше ѝ казал да тича бързо към къщата. Не трябваше да го прави. Беше обута с неудобни ботуши, а стъпалата я боляха.