Пред тях шосе №1 беше задръстено от коли, туристите пътуваха към крайбрежието, а местните хора се прибираха от работа. Вляво се виждаше пристанището. Изриъл разполагаше само с двайсет минути, за да хване единствения ферибот, с който да се върне на острова. Сам. Самотата вече не му се струваше привлекателна.
— Кой има полза? — попита той.
— От какво?
— Там са загинали двама кандидат-сенатори. Съперници. Кой ще извлече полза от смъртта им?
— Не знам. Това е извън моята компетентност.
Изриъл не можеше да не се сети отново за Карузо, който изглеждаше така дълбоко замесен.
— Салазар — каза той, — открий кои са били онези жени. Истинските им имена, кой ги е довел, кой ги е извел.
— Те бяха твои контакти. Никога не съм имала възможност да разменя и дума с тях.
— Остави това! — каза сопнато той. — Те трябваше да са твои източници. Разговарях с тях в услуга на твоето разследване.
— Ако ти трябва помощ, за да ги откриеш, можем да започнем още сега, но това означава да се довериш и на други полицаи освен на мен. Защото аз нямам представа какво, по дяволите, се е случило там.
— Някои от другите ти информатори знаят ли нещо повече?
— Нямам други информатори.
Стори му се, че тротоарът под него се залюля. Сложи ръка на стълба с бутона за пешеходния светофар, като се опитваше да се съсредоточи върху хладния допир на метала, да попие тази хладина в мозъка си. По шосе №1 боботеха коли. Салазар мълчеше.
— Това, с което разполагаш — каза накрая той, — съм аз. И толкова? Това ли е общият сбор на всичко, което можеш да извадиш.
— Ще намеря още.
— Какво имаш сега?
Салазар стоеше неподвижно, вперила поглед в хоризонта, сякаш очакваше нещо да се появи в далечината.
— Имам теб — каза тя. — Това е.
23
Изриъл усещаше вътрешностите си изтръпнали и тази странна безчувственост се предаваше отвътре навън, сякаш беше напомпан с райски газ. Най-после светофарът светна зелено. Не беше сигурен, че ще успее да пресече улицата, но когато Салазар тръгна напред, той влезе в крачка с нея.
— Не ме изоставяй точно сега — каза тя. — Не изпадай в паника, по дяволите.
— Да не изпадам в паника? Та аз съм съвсем сам, работя с ченге срещу други ченгета и съм единственият човек на света, който…
— Говори по-тихо.
Когато беше ядосана, Салазар умееше да държи главата си извита на една страна, като ястреб, и да гледа събеседника си странично и някак отгоре. Притежаваше удивителна и плашеща увереност. Той си спомни как се бе почувствал първия път, когато видя това — тогава беше в затвора и тя го намери там. Спомни си онези мигове, спомни си, че му бе казала повече от необходимото, и до момента той ѝ бе вярвал. Навлажни устни и зададе въпроса, който щеше да го спаси или погуби:
— Имаш ли доклад от балистичната експертиза?
Тя се намръщи.
— Какво?
— От балистична експертиза. Какви огнестрелни оръжия са използвани.
— Защо ме питаш?
Бяха стигнали до участък от железопътна линия, който стигаше до самия морски бряг. Изриъл се спря до разпръснатата отстрани сгурия и се обърна с лице към нея.
— Защото оръжията може да ни създадат проблеми. — Ето че го изрече: онова, което не ѝ бе казал досега, понеже не бе имал тази възможност. Онова, за което се бе опитвал да не мисли от мига, в който видя първия труп.
И седмия.
— Какви проблеми? — попита Салазар.
— Може би знам откъде идват тези оръжия.
— Какво?!
С усилие на волята той не измести поглед от лицето ѝ.
— Безпокоях се за жените. Отказваха да говорят с мен, но бяха загазили, това се виждаше ясно, и аз…
— Изриъл… — Тя се наведе към него, сключила длани на гърдите си, сякаш казваше молитва. Може би наистина се молеше.
— Не виждах как това може да им навреди — каза той.
Думите му едва се чуваха, но цялото ѝ тяло се люшна назад, сякаш я бе зашлевил. Тя се извърна в бавен полупирует, докато едната ѝ ръка се вдигаше към козирката на полицейската шапка. Постоя известно време така, загледана по протежение на релсите, с гръб към него. Когато заговори, гласът ѝ беше тих.
— Откъде взе тези пистолети?
— Бяха на баща ми.
Тя наведе глава. Изриъл видя как раменете и гърбът ѝ се надигнаха и смъкнаха надолу, чу я как изпусна въздух. Страхът, който издиша заедно с въздуха, се просмука в него и изпълни корема му с лед.
— Притесних се за тях — каза той. — Бяха само двете, а не знаех в каква ситуация ще се озоват. Бяха уплашени, бяха сами и…