Била на четиринайсет, когато един от приятелите на чичо ѝ я почерпил с коктейл, в който имало нещо, и тя загубила съзнание. Била все още на четиринайсет, когато се събудила сама в заключен фургон насред снега. Била все още на четиринайсет, когато непознат забил игла в ръката ѝ на паркинга до един товарен кей, който вонял на дизелов дим и мъртва риба. Била все още на четиринайсет, когато се събудила върху нар в каменно мазе, с ръка, прикована към желязна халка в стената. В мазето влязъл мъж, измъкнал спринцовка и я инжектирал с още наркотици. След това я отвел на някаква моторница и я натъпкал в тясната клинообразна каюта на носа. Тя се преструвала, че е в безсъзнание, и го наблюдавала през притворените си клепачи.
— Не смятам — щеше да каже тя на Изриъл Пайк двайсет години по-късно, — че баща ти разбираше кой знае колко от наука. Винаги объркваше дозировките.
Баща ти.
Това беше първият път, когато тя го спомена. Никога, докато беше жив, нямаше да забрави тези нейни думи.
Мъжът слязъл от лодката, сигурен, че тя е в безсъзнание. След като изчакала достатъчно, за да се убеди, че го няма, тя излязла на палубата. Лодката била на котва, а малката надуваема лодчица, с която я докарал от къщи, я нямало. На около двеста-триста метра се виждал остров от сиви, избелени от слънцето скали. Сериозно разстояние, но каква била алтернативата? Опитала.
— Не бях подготвена за студената вода — каза тя. — Бях живяла във Флорида през целия си живот и нямах представа колко студен може да е океанът.
Добрала се някак до сивия скалист остров, гърлото я смъдяло от солената вода, дробовете ѝ били вледенени. Но успяла.
А там, на брега, я чакал друг мъж. Той се оказал добър и състрадателен. Издърпал я от водата, завел я вкъщи, дал ѝ одеяла и топъл бульон и изслушал историята ѝ, която му разказала на своя развален английски; основният ѝ език бил испанският. Попитал я какво да направи за нея.
— Заведете ме в полицията — казала тя.
Нейният спасител кимнал и я завел.
Полицаят в участъка бил висок, с очи като арктически лед, и ѝ казал да го нарича Стърлинг.
Пръстите на Изриъл се свиха в юмруци.
— Стърлинг.
— Да.
— Сигурна си? — попита той.
— Сигурна съм.
— А тогава защо не е в затвора с мен?
— Защото има разлика между спомени и съдебни доказателства. Чакай да ти доразкажа историята, после ще обсъдим какво смятам да направя.
Високият полицай на име Стърлинг довел някакъв млад мъж с костюм, който ѝ дал безалкохолна напитка и десертно блокче и започнал да ѝ задава въпроси. Не ѝ казал името си. Въпросите му не били за това какво се е случило с нея, нито къде се е случило.
— Пита ме дали вземам наркотици — каза Салазар на Изриъл със студен, равен глас. — Продавам ли наркотици? Работя ли за мъже, които продават наркотици? Ако ми направят кръвен тест, ще открият ли наркотици в кръвта ми? Беше комбинация от сплашване и подвеждане. Опитваха се да ме накарат да се съмнявам в спомените си.
Накрая Стърлинг и мъжът с костюма ѝ дали някакви таблетки: лекарство, за да не се разболее, след като е прекарала толкова време в студената вода, обяснили те, после я заключили в стаята с празната бутилка от спрайт и обвивката от десертното блокче, а когато се върнали, мъжът от моторницата бил с тях. Същият, който забол иглата в ръката ѝ.
— Викаха му Чарли — каза Салазар на Изриъл същия ден на товарната рампа. — Без фамилно име, но съм запомнила Чарли. Каза, че е мой чичо и че аз съм избягала от къщи. Носеше някакви книжа. Не знам какво пишеше в тях. Тогава не ми се стори важно. Сега се питам обаче: какви бяха тези документи, с които той дойде?
Беше разказала тази история на Изриъл в един слънчев пролетен ден; въздухът беше чист, сух и хладен, но той имаше усещането, че се задушава във все по-гъст дим. От магазина бяха излезли семейство туристи от Южна Каролина; на главите си имаха сувенирни диадеми с рачешки щипки на пружинки, които се поклащаха във въздуха и ги караха да се смеят, докато крачеха към аудито си. Салазар ги изчака да отминат, а през това време Изриъл свиваше и отпускаше юмруците си в ритъм, синхронизиран с дишането му. Беше научил този номер в затвора, за да овладява гнева си.