— Не бях чак такъв глупак, че да го убия пред всички тези хора. Исках просто да му затворя устата.
Мълчание. Чайката отново се бе спуснала ниско и кръжеше наоколо, вперила поглед в хляба. Любопитна, но и предпазлива. Изриъл се дръпна встрани, за да ѝ направи път. Тя се стрелна напред, грабна един залък и отлетя.
— Онова, което ме изуми през този ден — каза той, — беше колко много хора видяха и чуха всичко, но не разбраха нищо. Някои си умряха с убеждението, че съм убил невинен човек, само защото ме е порицал публично за моята безотговорност.
— Ти си допуснал това обаче. Предпочел си да стане така, вместо да кажеш истината. Излъгал си.
— Не съм излъгал. Предпочетох да не говоря. Има разлика.
— Наистина ли?
Той погледна към магазина, където влизаха и излизаха туристи, за да си купят разни неща, ръчно изработени от затворници.
— Това беше моят избор — каза той.
Салазар седеше и изглеждаше по-скоро замислена, отколкото осъждаща.
— Островът е транзитен пункт за трафик на момичета — каза накрая тя. — Знам го. Опитвам се да помогна на всяка една от тях, но това е, кажи-речи, същото, което си направил и ти. За да има някаква полза, системата трябва да бъде срината. Затова трябва да знам всички, които са замесени.
— Тогава защо не докараш още полицаи?
На лицето ѝ се изписа разочарование. Погледът ѝ казваше: Не се ли сещаш, и му напомни за дядо му.
— Да не мислиш, че чичо ти е единственият в правоохранителните органи, който си е затварял очите пред случващото се тук? Или очакваш местните да се разприказват пред някакви непознати със значки? Вие, тукашните, имате един израз за всеки, който не е живял на правилната скала през последния един век: „Идва отдалече“. Е, аз идвам отдалече, Пайк. И не ми е лесно да започна тук.
— Удари Стърлинг най-напред. Започни от него и полека-лека събаряй плочките на доминото.
Тя поклати глава.
— Да ударя един и да си тръгна? Или може би десет? Двайсет? Не, искам ги всичките.
— Не можеш да ги надвиеш.
— Разбира се, че мога. Островът не е чак толкова голям.
Хареса му начинът, по който го каза.
— Не е само островът — каза той. — Системата, която описа, е много по-голяма от този остров.
— Прав си. Обхваща Флорида, Ню Йорк, Ню Джърси, Квебек, Калгари. Откарваш момичето далече от дома му, привеждаш го в безпомощно състояние, а после най-добре да го заведеш на място, където има и езикова бариера.
— Така че Салвейшън Пойнт няма значение. Той е само една брънка от веригата.
— Сърцето е брънка от веригата. Какво става, когато го накараш да спре?
Изриъл помисли върху думите ѝ.
— Спомняш си Стърлинг — каза той, — а също и баща ми. Но не посочи кой е бил мъжът с костюма, онзи, който влязъл в стаята и почнал да те разпитва за дрога. Знаеш ли кой е?
— Още не.
— Някакви идеи?
Салазар не отговори веднага.
— Работя по тях — каза накрая тя. — Няколко от тях са местни хора. Един има амбиции за по-големи неща.
— Какво ще рече това?
Тя го погледна, сякаш преценяваше дали да направи залог, който не можеше да си позволи да загуби.
— Един от тях е кандидат за Сената — каза тя. — Казва се Пол Гарднър.
— Мамка му. — Изриъл се опитваше да не изглежда уплашен. — Според теб колко души от Салвейшън Пойнт са замесени до момента?
— Може да са трима, може да са тринайсет. Още не знам със сигурност. И тук ми трябва помощ.
Беше сигурен, че тя го наблюдава, когато ѝ каза:
— Те следят своите на този остров. Ако някой научи, че шпионирам Стърлинг…
— Няма да научи.
— Заподозре ли ме някой — продължи с твърд тон Изриъл, — с мен е свършено. Разбираш ли това?
— Да.
Той си пое дъх и попита:
— Какво се иска от мен?
Тя се изправи и изтупа с длан панталона на униформата си. Сложи си слънчевите очила.
— Искам да видя всяко момиче, което минава през острова, без да има работа тук. Ти я откриваш, а аз ще разбера коя е и откъде е. Ще я освободя от този, с когото е, и ще открия кой я е довел тук.
Сама?, искаше да попита той. Смяташ да вършиш всичко това сама, лейтенант Салазар? Но не каза нищо, защото тя вече беше дошла дотук и го беше открила сама. Като преди това бе скочила от лодката на баща му и бе преплувала през ледената вода до острите скали, а след като онези я бяха качили на кораб, бе преживяла всичко останало, което ѝ бяха причинили, и накрая се бе върнала на острова с пистолет и значка.
Сама.