Салазар кимна.
— Единият му син е завършил Правния факултет на „Нотър Дам“, а другият бизнес администрация в Щатския университет на Пенсилвания. Едната от бившите му жени живее в Савана, другата в Охай.
— Какво е Охай?
— Град, в който калифорнийците се правят, че живеят сред природата. Там има повече постелки за йога, отколкото ловни пушки.
— Ясно.
— Смята се за прекрасно и здравословно място за живеене. И никак не е евтино.
Изриъл кимна и отпи от газираната си вода. Салазар си беше поръчала светла мексиканска бира.
— Едната от бившите му се е омъжила повторно, другата не — каза Салазар. — И двете не работят. И двете живеят в красиви къщи без ипотеки. Никой от синовете му не е теглил студентски заем, макар че и двамата са учили в скъпи частни училища.
— Не е за вярване, че Стърлинг е изкарвал толкова много пари, прекарвайки жени през острова.
— Казах ти, че така е започнал. Това е било отдавна, а сега държи повече карти в ръката си. Я ми кажи, могат ли да се изкарват пари с пласиране на дрога? Ти си бил потребител.
Стана му неприятно да го чуе, но си беше самата истина.
— Могат, да — призна той. — Особено на изток, в онези отдалечени райони. Хората плащат четири-пет пъти повече за грам, отколкото биха платили в града. Търсене и предлагане, просто е.
— Ето, виждаш ли? Ами трафикът на оръжие? Ами на хора? След като си създадеш канал, колко време, мислиш, ти е нужно, за да забогатееш?
Изриъл въздъхна и се облегна на стола си, загледан в идиличния залив.
— И Стърлинг е навлязъл във всичко това?
— Да — каза тя. — На практика притежава част от мрежата. От източниците, през мулетата до местната полиция. Той осигурява достъп и закрила, а това има сериозна стойност за големите играчи във всеки от синдикатите, които споменах, а вероятно има и още.
— Тогава защо още не си го ударила? Ако знаеш всичко това, би трябвало да е…
— Има различни видове доказателства — каза тя. — Такива, с които да ти навредя, и такива, с които да те ликвидирам. Знам ли достатъчно, за да му навредя? Да. Бих ли могла да го разгромя в съдебна зала тук, на негова територия? Не, едва ли. Мога да му издействам уволнение, може би кратък срок затвор, но нищо повече от това. Ще стигна обаче и дотам. Аз не съм като теб, Пайк. Не съм обсебена от идеята да унищожа един човек. Искам ги всичките, всеки, който има някаква роля, цялата им мрежа, нагоре и надолу по крайбрежието.
— Не съм обсебен да унищожавам когото и да било. За мен това е лична кауза.
— За мен всеки от тях е лична кауза — каза Салазар.
Изриъл си мислеше за острова, който бе познавал като момче, после за престъпленията, които Стърлинг бе извършил, за самия им обем, за парите.
— Защо не си тръгва оттук? — попита той.
— Защото е практически невидим. Кога за последен път федерален агент е стъпвал на Салвейшън Пойнт?
— Не знам изобщо да е стъпвал.
— Смяташ ли, че би могъл да пристигне такъв, без да бъде забелязан?
— Изключено.
— Ето, видя ли? — Тя допи бирата си и бутна бутилката встрани. — Стърлинг е невидим и защитен, той е законът. Човек като него се опива от такава власт. Единственото, което не разбирам, е защо продължава да изкупува острова.
Изриъл наклони глава на една страна.
— Какво изкупува?
— Земя. Къщи. Бизнеси. В момента чичо ти притежава половината остров и дава част от имотите си под наем, но не много. Останалото се разпада. Не инвестира нищо в поддръжка, явно не му пука какво ще се случи със собствеността му, но въпреки това продължава да придобива имоти. Защо?
Тя не очакваше отговор, нито пък Изриъл имаше такъв. Барманът се приближи към масата им с нова студена бира, като със същото движение прибра празната бутилка на Салазар. Изриъл замълча, докато отново останаха сами.
— Искаш да го наблюдавам ли? — каза той. — Това ли е моята роля?
— Това — каза тя. — Ще приема всичко, до което се добереш, но основно ме интересуват жените. Момичетата. Защото ще забележиш такива. Сигурна съм в това.
— Той те е виждал като тийнейджърка — каза Изриъл. — Минало е доста време, но защо си толкова уверена, че няма да те познае? Че няма в даден момент да си спомни коя си?
— Защото за него аз бях маловажна — каза Салазар. — С нищо незабележима, без стойност. Много момичета като мен бяха минали тук през годините и той не виждаше в нас човешки същества, а стока.
Изриъл стисна челюсти и извърна глава встрани; известно време и двамата мълчаха.