Идеално.
Обектът беше огромна вила на югозападния бряг на острова. Лари Толанд имаше фирма за бояджийски услуги и фасадни облицовки, което означаваше дълги работни дни през краткия сезон, позволяващ външни довършителни работи, затова гледаше да подрежда поръчките си така, че да се застъпват без пауза помежду им. Мъжете монтираха гипсофазерни плоскости и боядисваха, децата почистваха и подготвяха обекта. След като говори със Стърлинг, Толанд прати Лаймън при две момчета — Дани Грейвс и Евън Морис — да почистят с шкурка и да измият с водоструйка задната веранда на къщата.
Лаймън беше най-малкият от тримата, а най-големият — Евън — беше злобен хлапак на четиринайсет. Още щом възрастните се отдалечиха, той обяви, че ще отговаря за водоструйката, като почти веднага я използва, за да изпръска Лаймън в гръб. Струята беше много силна и щеше да му остави синина, но Лаймън не му достави удоволствието да извика от болка. Една от ползите да е син на Кори Ранкин беше способността му да понася физически мъчения, без да реагира.
Просто си върши работата, докато стане време да си ходите, после ще идеш при нея и ще ѝ обясниш всичко.
Беше хубав ден, един от онези, които примамват тълпи туристи от Масачузетс, Ню Йорк и Кънектикът. Този ден по крайбрежието на Мейн щяха да се продадат много омари, супа от миди, сладолед, бира и газирани напитки в ярки цветове. Лаймън не би имал нищо против да е турист за един ден. Да не говорим за обитател на този имот. Кой ли притежаваше тази вила, запита се той, и защо не я обичаше достатъчно, за да си я ремонтира сам? В такъв идеален летен ден да не дойде в идеалния си летен дом. Колко жалко.
Къщата беше построена на висока скала, а верандата се крепеше на дълги, наклонени навътре подпорни греди, създавайки усещането, че се носи над водата. Беше отлив, скалите все повече се оголваха, миришеше на свежо и чисто. Ако Лаймън притежаваше тази къща, никога не би пропуснал изгрев или залез. В хубаво време щеше да спи на тази веранда. Може би и в лошо.
Той прекарваше дървеното трупче, завито в шкурка, по парапета на верандата; във въздуха се носеше облак фин дървесен прах и наслоената сива мръсотия постепенно изчезваше. Процесът му напомни за почистването на пода и дървенията в дома на Дуейн Ръсел, а оттам и за Секира. Какво ли правеше сега? Колко лошо се бе ударила при падането? Часовете минаваха и ако скоро не отидеше да я види, дали тя нямаше да си помисли, че я е предал?
Беше улисан в мисли, когато Евън Морис отново го простреля с водоструйката. Този път я беше поставил на права струя, която остави червена следа по прасеца му.
— Ау! — извика Лаймън. Беше свикнал да понася мъчения, но това му дойде неочаквано и го заболя много.
— Не бъди такъв идиот, Евън — каза Дани Грейвс.
Дани беше кротко червенокосо дете, което четеше със запъване, но можеше да решава всякакви математически задачи. Никога не бе показвал на Лаймън, че може да го смята за приятел, но и никога не се бе държал гадно с него.
— О, съжалявам, Грейвс, може би искаш ти да получиш охлаждащ душ вместо Ранкин? — Евън обърна струйника към Дани и изстреля силна, безмилостна струя в гърба му.
— Ти си капут — сопна се Дани, но не се обърна и Лаймън забеляза, че с мъка сдържа сълзите си. Евън имаше всички предимства на училищния хулиган: ръст, сила и оръжие. По-добре да не му се набива в очите.
— Като стана дума за капути, Ранкин — каза Евън, — чувам, че майка ти е прекарала през леглото си доста такива.
Лаймън завъртя очи нагоре и последва примера на Дани да си върши работата, без да обръща внимание на Евън. Шегите по адрес на майка му бяха значително по-безболезнени от водоструйката.
— Не, сериозно — каза Евън. — Чух го още първия път, когато с баща ти живеехте в оня коптор на Литъл Херинг: бил се събрал с някаква курва.
Лаймън продължаваше да стърже с шкурката, за да се съсредоточи върху работата и да не се пита откъде Евън Морис знае, че майка му някога е живяла в къщата на Литъл Херинг. Беше толкова отдавна и толкова за кратко. Как така на Салвейшън Пойнт знаеха всичко за миналото на всеки?!
— Чух също — продължи Евън, — че баща ти я продавал за пари или по-вероятно за дрога. Вярно ли е, Ранкин? Баща ти продаваше ли майка ти за дрога? За стек бира? Може би не е била много добра в леглото, а? Да не я е продавал за шише ликьор?
Лаймън до такава степен не можеше да се концентрира, че прекара шкурката в дясната си ръка по показалеца на лявата. Прехапа устна и остана с наведена глава, наблюдавайки как розовото охлузване се изпълва с яркочервени мъниста кръв.