— Отговори, Ранкин! Или… — Евън изстреля струя вода покрай ухото му.
Този път струята профуча със свистене във въздуха и когато докосна дървения парапет, от него се отцепиха трески. Беше я пуснал на максимум.
Дани Грейвс се извърна назад.
— Какво правиш? Това нещо смила тухла, Евън! Ще повредиш дървото и заради тебе всички ще загазим!
Пъпчивото лице на Евън Морис се изкриви в подигравателна усмивка; той вдигна струйника и го размаха като картечница.
— Не ме предизвиквай, Дани.
— Едно ченге го доведе тук, глупако! Не видя ли това?
— Видях го. Защо си бил с ченге, Ранкин? Да не би баща ти да те продава и тебе? За секс? Това е насилие над дете. Кажи си, де, сподели с приятел. Слушам те.
Дани Грейвс изруга под носа си и се обърна с гръб. Лаймън продължаваше да търка с шкурката, макар че добрата му работа беше зацапана с капки кръв. Мълчанието му раздразни Евън, който се върна към предишната си тактика: да обижда майка му.
— Чувам, значи, че майката на Ранкин ходи от град на град, нали така, и чака на някой рибар да му се прище свирка.
Той изстреля няколко бързи откоса от водоструйката, като едновременно сумтеше в ритъм: ъъъх, ъъъх, ъъъх.
— И тогава рибарят, който сигурно има пет венерически болести, ама не ползва капут, усеща, че вече е близо… ъъъх, ъъъх, ъъъх!
Ръката на Лаймън стискаше с такава сила дървеното трупче с шкурката, че лакътят го заболя. Знаеше, че няма как да надвие Евън Морис, ако той го нападне, и ще си докара як бой. Трябваше да помни това, а не да захапе стръвта. Да стои с наведена глава пред него, като Дани.
— И тогава майката на Лаймън вече се побърква напълно, нали чаткаш, духа, та ушите ѝ плющят, и в един момент рибарят… ЪЪЪХ!
Евън изви гръб назад, натисна спусъка и във въздуха се изви мощна струя вода, и Лаймън, който знаеше с кого си има работа, който наистина би трябвало да знае какво ще се случи, замахна и запрати дървеното трупче по него и го улучи отстрани по лицето. Ударът попадна косо, без да причини особена вреда, но Евън пусна водоструйката и впери в Лаймън поглед, блеснал от злорада ярост, а ръцете му се свиха в юмруци.
— Ах, ти, тъпо лайно — кресна той и ръцете на Лаймън също се свиха в юмруци.
В този момент се чу гласът на Дани Грейвс:
— Какво е това?
Те не му обърнаха внимание. Евън пристъпваше по верандата с вдигнати пред раменете юмруци, а долната му устна беше изкривена в садистична усмивка. Лаймън не помръдна от мястото си с пълното съзнание, че ще загуби, но и с надеждата, че все ще причини някаква болка на Евън. Да го принуди да си заслужи победата поне. Той никога не бе оказвал съпротива на баща си. Време беше на свой ред да удари някого.
— Какво е това?!
Този път Дани изкрещя въпроса с такава сила, че Евън и Лаймън, неволно извърнаха глави към него. Дани сочеше в посоката, в която Евън бе изстрелял последната струя вода. Лаймън проследи пръста му надолу към брега, където оттеглящата се вода бе оголила още от скалите, докато не го видя.
Във водата имаше труп. С дълга черна коса, която се мяташе, подхвърляна от вълните. Когато поредната вълна се отдръпна, трупът се преобърна; виждаше се протегната ръка, сякаш търсеща помощ.
Нова вълна заля трупа, който се завъртя още малко, и вече се виждаше женско лице, вперило немигащи очи в слънцето, а върху мъртвешки бялата кожа като кичур зелена коса беше полепнало водорасло.
Беше Секира.
Лаймън изпищя и се хвърли към парапета. Погледна надолу към Секира и…
Не беше тя.
Наистина ли? Трудно бе да се каже сред разпенената вода.
Евън Морис, местният хулиган, комуто никой на остров Салвейшън Пойнт не смееше да се опре, се беше привел надве и повръщаше върху верандата, която бе нает да почисти.
Лаймън не му обърна внимание и хукна да търси помощ.
29
Изриъл се прибираше с ферибота от Рокланд, когато видя полицейските катери.
Беше дотолкова унесен в мисли за срещата със Салазар, че отначало не забеляза раздвижването на северния бряг на Салвейшън Пойнт. Едва когато пътниците на кърмата започнаха да прииждат към носа, където беше застанал, той проследи погледите им.
В подковообразното заливче откъм северната страна на острова имаше три моторни лодки с обозначенията на Морската полиция на Мейн. На склона над тях бяха кацнали няколко летни имения, но долу, в ниското, нямаше достъп до брега, само назъбени скали. Бреговата ивица беше негостоприемна и коварна дори по стандартите на Мейн. На кърмата на един от катерите се виждаха трима водолази в неопренови костюми, единият вече излязъл от водата, другите двама готвещи се да скочат.