— Защото никой не е знаел, че снимаш децата ни като някакъв педофил! — изрева Оз.
Ето на. Беше обичайното напълно очаквано подозрение и въпреки това, изречено на глас, то преряза Изриъл като нож. Ако тези невежи копелета изобщо знаеха…
— Всеки загрижен родител е добре дошъл да разгледа снимките — каза той. — Ако направите това с чиста съвест, ще ми поискате копия, понеже аз правя красиви снимки.
— Недей да се тревожиш за съвестта на другите — подхвърли Дариън, който продължаваше да го обикаля.
Междувременно Хос се бе спрял точно зад гърба на Изриъл. Трябваше да избере върху кого от двамата да се съсредоточи — върху най-едрия или върху онзи с бухалката в ръка. Изриъл наблюдаваше Оз. Той щеше да даде знак.
— Лъжат ви и вярвате на лъжите — каза Изриъл.
— Значи Стърлинг е излъгал, че снимаш чужди дъщери? — сопна се Оз.
Всяка жена на планетата беше нечия дъщеря, но повечето мъже се сещаха за това, когато искаха, а не когато трябваше.
— Не се срамувам от снимките си — каза Изриъл. — Познавам духа в тях.
Бухалката продължаваше да почуква по брачната халка: зън-зън-зън. Звучеше едва ли не успокоително. Отчетливо и равномерно, четири пъти по-бавно от пулса на Изриъл, който отекваше в ушите му.
— Ако се опитваш да убедиш хората, че в затвора не са ти повредили мозъка — каза Оз, — не е това начинът.
— Не изпитвам нужда да убеждавам когото и да било в нещо такова. Защо да го правя?
— Защото уби човек и отиде в затвора, после се върна да ловиш омари от лодка с гребла като някакъв умопобъркан, а сега разбираме, че си правил снимки на децата ни!
— Добре си ме преценил: убиец, затворник, извратен тип. Това изчерпва ли мнението ти за мен?
Оз погледна встрани и после надолу, сякаш през тревата бе пропълзяла змия. Хос беше застанал толкова близо, че сянката му застъпваше тази на Изриъл, сякаш срещу Оз стоеше един човек. Хос беше най-голямата му грижа, и то не само заради ръста си; имаше вид на някой, на когото не му е мил животът. Изриъл чувстваше същото и то се надигаше в него като пара.
Онова, от което човек най-много се бои, няма как да не го забележи у другите.
Бухалката тупна още веднъж по дланта на Оз — зън! — после той я стисна и я задържа с две ръце, стегнал мускулите на предмишниците си.
— Обясни ми, Пайк, защо си следил дъщеря ми?
— Не съм я следил.
Очите на Оз се разшириха.
— А, така ли? Значи полицията лъже?
— Ако са ти казали, че съм я следил, са те излъгали.
— А снимки правил ли си ѝ?
— Една — каза Изриъл. — Хубава е. Ще ти хареса.
Хос блъсна Изриъл в гърба, за да го избута напред. Не вложи голямо усилие, но Изриъл с радост забеляза, че все пак се наведе напред, за да го бутне, без да смята за нужно да държи раменете и стъпалата си на една линия за равновесие. Това беше добре.
— Ще ти хареса — повтори Изриъл, без да отмества поглед от Оз. — И на жена ти също. Снимката е чудесна. Не позволявай на Стърлинг или на някой друг да те лъже.
— Ще ми хареса, значи? — Смехът на Оз прозвуча като лай; той поглеждаше ту към Хос, ту към Дариън, който бе спрял да се движи и вече беше свил ръце в юмруци. — Нагло копеле!
— Ти видя ли я? — попита Изриъл. — Показаха ли ти я, или само ти казаха, че съм я направил?
— Затваряй си устата — каза Оз.
Ето и отговора: той не бе виждал снимката и не смяташе за нужно да я види. Бяха му казали, че убиец е снимал дъщеря му, какво повече имаше за разбиране?
— Махни тая бухалка — каза Изриъл.
— Ще ти я завра в задника, негоднико извратен!
— Първото място, където се сети да я завреш, е задникът ми, а аз съм бил извратен?!
Очите на Оз се изцъклиха от гняв.
— Не знам дали ще те гепят за онези убийства на яхтата, или не. Явно добра работа си свършил там. Я да видим колко те бива без пистолет срещу подготвени хора.
— Знаеш, че не съм ги убил аз. Знаеш също, че не си виждал снимката. Само си търсиш извинения.
— За какво?
— За да оставиш болестта си да те надвие — каза Изриъл. — Злото в теб.
Очите на Оз потъмняха и тогава Изриъл разбра, че нещата се влошават, така че реши да започне пръв. Когато хората се нахвърлят като глутница, загубата на време обикновено е във вреда на плячката.
Той направи измамно движение с лявата си ръка към лицето на Оз и видя как той реагира по най-глупашкия възможен начин — наведе се, за да избегне удара, като същевременно замахна с бухалката. При навеждането загуби равновесие и замахът му приличаше повече на опит да го наръга с копие. Изриъл сграбчи бухалката с дясната си ръка и я дръпна рязко напред и надолу. Оз задълбочи грешката си, отказвайки да я пусне. Изриъл я извъртя нагоре и заби левия си юмрук в наведеното му лице; усети как носът му се сплеска. Дръпна се назад и остави Оз да падне в краката на Хос, като същевременно издърпа бухалката от ръцете му.