Всички замръзнаха. Известно време се чуваше само задъхано дишане. После Оз каза:
— Счупи ми носа, мамка му! — Гласът му беше толкова писклив, че наподобяваше скимтене.
— Видях това — каза Салазар. — Я ми кажете чия е бухалката?
Оз изплю кръв, като я гледаше с омраза.
— Той е педофил. Убиец и педофил. Разкарайте му мръсния задник от нашия остров.
— Бих предпочела да оставите на полицията да върши полицейската работа.
— Ами вършете си я тогава! Той трябва да се върне в килията.
— Ще подадете ли жалба?
Оз я гледаше и дишаше през устата си, защото носът му беше смазан.
— Бих могла да го арестувам — каза тя с неутрален тон. — Не и за нещата, в които го обвинявате, за тях ще са нужни доказателства, но за нападение и побой. За нарушение на реда. И по единия, и по другия пункт.
Оз се усмихна с окървавените си устни.
— Тикнете го в затвора.
— Разбира се. Само искам от вас да обещаете, че ще обясните в съда какво точно се е случило. Да кажете на прокурора как Пайк ви е нападнал тримата. Може би ви е подмамил в имота си? Но бухалката е негова и той ви е нападнал тримата едновременно, нали?
Това изтри усмивката от лицето на Оз. Салазар извади бележник, отвори го, щракна с химикалката.
— Той наистина ви е смазал от бой. По едно време и тримата бяхте натръшкани на земята. Няма никакъв проблем да потвърдя, че съм го видяла. От вас искам да кажете същото.
Оз отново изплю кръв. С Дариън и Хос се спогледаха. Изриъл още беше по гръб на земята.
— Ако го арестувам — каза Салазар, — трябва да свидетелствате. Става ли?
— Няма да си губя времето в съда заради тоя мухльо. Много скоро ще го пратят обратно там, откъдето е дошъл. Истинските ченгета ще дойдат да го приберат.
— Изпитвам облекчение при тази новина — каза Салазар.
Оз я изгледа презрително, после срещна погледа на Изриъл и каза:
— С теб ще се видим пак.
Обърна се и закуцука нагоре по склона. Другите двама го последваха — влачеха с мъка крака към билото на ниския хълм и оставяха кървави следи по пътя си.
31
Когато се скриха от погледите им, Салазар коленичи в прахта до Изриъл да огледа раните му.
— Мъжете сте такива глупаци — каза тя. — Закъсате нещо и трябва да се нахвърлите върху целия свят, за да не ви боли само вас. С какво, по дяволите, си мислиш, че помагаш на някого, като се сби с тия тримата?
— Имам право да си вляза в къщата, това е всичко.
Вече не му се виеше чак толкова свят. Виждаше на фокус камъните и пръстта, която попиваше кръвта му, сякаш я пиеше.
— Знаел си, че те чакат, Дар ми каза. Бил си предупреден и въпреки това си дошъл.
— Това е моят дом — каза той, сякаш констатацията, че мъжете са глупаци, имаше нужда от още доказателства.
— Можеш ли да се изправиш?
Изриъл кимна и сигналният буй иззвъня. Никакво кимане повече. Салазар мушна ръце под мишниците му и му помогна да стане. Той залитна, увисна в ръцете ѝ и тя едва го задържа изправен. Това беше първият им физически допир, различен от ръкостискане. Тялото ѝ беше топло и силно, а кръвта му капеше по униформената ѝ риза.
— Respirer — каза Изриъл.
— Какво?
— Татуировката ѝ. Означавала „дишам“. — От усилието да говори отново му се зави свят.
— Я да те приберем вътре.
Тя го поведе към къщата. Беше го обгърнала с ръка през кръста, а той нея през раменете и си каза, че отдалече може би приличат на двойка влюбени туристи, залутали се на този идиличен бряг в Мейн. Ако не се смятаха значката, униформата и кръвта.
Краката му укрепнаха с ходенето и когато стигнаха до верандата, той се изкачи без проблеми по няколкото стъпала.
Още щом отвори входната врата, видя, че докато са го чакали, Оз, Дариън и Хос са влизали в къщата му. На пода имаше счупени чинии, стенните шкафове бяха разбити, лампите изпотрошени, а в мазилката имаше вдлъбнатини от удари с бухалка.
— По дяволите! — възкликна Салазар. — Трябва да ги арестувам тия задници. Наистина!
— Не. — Той направи още една крачка навътре. Тя го пусна, но без подкрепата ѝ ходеше по-трудно. Добра се до бара, намери бутилката си с вода, навлажни кърпа за подсушаване на чинии и се зае да почиства кръвта от лицето си. Подпрян на плота, успя да се задържи на крака. Не искаше още да сяда. Държеше да се убеди, че е в състояние да стои прав.
— Тъкмо навреме — каза ѝ той през мократа кърпа. — Благодаря ти.
— Трябва да ги арестувам — каза тя, като оглеждаше пораженията наоколо.