— Върнах се на този остров — каза той, — знаейки как ще бъда приет. Бях наясно с рисковете, които поемам… и го направих заради теб. Защото ти вярвах.
— Знам.
Той извърна поглед встрани. Очите ѝ му бяха твърде познати, твърде много им се бе доверил и не искаше да ги вижда повече.
— Ти си ме използвала.
— Надявах се да изпълня всичко, което ти бях обещала. Да го постигнем заедно.
— Не казвай „заедно“. Това означава партньорство, означава, че си работила с мен. Не си работила с мен, а аз съм работил за теб. И сега ще ме окачат на бесилото заради това, по дяволите.
— Ще се оправим, ще поискам помощ. Трябва само да кажа истината. Това трябваше да започне оттук, с теб.
— Да кажеш истината — повтори той и се изсмя горчиво.
— Да. Ще ида при шефа си… при един от тях, на когото имам най-голямо доверие, и ще му кажа истината. Какво съм правила, какво си правил ти, какво знаем и какво не.
Изриъл пое въздух през разранените си устни и усети болка.
— Какво ще стане с теб?
— Ще загубя работата си, разбира се. Макар че отдавна сме минали точката, до която последица от такова естество би имала някакво значение. Може би ще ми повдигнат и обвинения. И преди съм вербувала информатори, но никога не съм ги крила. Мисля, че в едни нормални времена държавата би трябвало да защити своите. Но сега времената не са нормални.
Ако Изриъл не я познаваше добре, нямаше да долови лекото потреперване на челюстта ѝ.
— Да им кажеш какво знаем и какво не — повтори той. — Това е твоят план.
— Това е, което трябва да се направи.
— Та ние не знаем нищо.
— Знаем, че Стърлинг е бил…
— За яхтата говоря — каза той. — Заплахата за мен не е какво е бил Стърлинг, а масовото убийство, в което някак си съм се оказал заподозрян. Не ми говори за Стърлинг. Единственото, което знаем със сигурност за „Мерео“, е обстоятелството, че двама кандидат-сенатори и още петима души са били убити на нея.
Мълчание.
— Да им обясняваш какво съм вършил за теб, не ми помага. Никак даже.
— Но това е, което трябва да направя.
— Вече ми го каза, докато бях още в затвора, помниш ли?
Тя извърна поглед встрани.
— И ме изкара оттам — продължи той. — Каза ми, че можеш да го направиш, и го направи. Сигурно си казала все на някого за мен.
— Знаят, че си мой информатор, само дето им казах, че е по разследване за наркотрафик. През годините сме работили по убийства, свързани с междущатски наркотрафик, та им казах, че ми е нужен информатор, който е бил на топло и който се връща обратно в техния свят.
— Обратно в техния свят? С други думи, ти си им казала, че очакваш да се върна към хероина и хапчетата? Бивш наркозависим, който вероятно ще изпадне в релапс, но би могъл да снася на полицията?
Тя се размърда неловко на стола.
— Това беше най-добрата история, която можех да ти измисля. Най-чистата.
Най-чистата история: Изриъл не се е променил и никога няма да се промени. Спомни си думите на Карузо, че светът съставя неговата история, която той би могъл да дооформи или да наблюдава, докато други я оформят вместо него. Тогава той нямаше представа, че това вече се случва благодарение на единствената жена на земята, в която бе вярвал.
— Възнамерявах да превключа бързо на по-висока скорост — каза Салазар. — Щом съберях доказателства, че тук се върши трафик на хора, щях да доведа докрай всичко, по което се правех, че работя. Без доказателства обаче? Щях да отправя чудовищни обвинения, а после… — Тя си пое дъх и продължи: — Щеше да се наложи да разкрия някои неща за живота си, които гледам да пазя в тайна. Не се боя да ги разкрия, те не са се случили по моя вина, не са мои недостатъци. Но не ми е лесно да ги споделям. Бях си въобразила, че поне ще ги споделя по начин, който да си струва. Разбираш ли това? Въобразявах си как казвам, че имам нужните доказателства, за да унищожа Стърлинг и всички около него. Тогава и само тогава бих разказала и историята на моя живот.
На лицето ѝ беше изписана такава печал, че му се прииска да докосне бузата ѝ с нежна ръка, да повдигне леко брадичката ѝ, за да го погледне в очите и да ѝ каже, че я разбира. Едновременно с това искаше да я зашлеви през устата и да я изгони от дома си. Мислеше си дали би могъл да я намрази; знаеше, че може да я обича.
Пльок, пльок, пльок. Кранът капеше и водата се смесваше с кръвта му.
Той каза:
— Надявала си се да имаш време да сглобиш всичко.
— Да.