— И с какво е упражнявал мозъка си в този конкретен тръст?
— Планирал е как да се избягват излишни военни конфликти. Доктрината „Стимсън“, такива едни работи.
Изриъл не знаеше нищо за доктрината „Стимсън“.
— И какво е извлякъл от това?
Карузо отново му хвърли онзи поглед, който казваше: забавен си, затова те търпя.
— Доктрината „Карузо“, ако трябва да ти я предам сбито, се свежда до това: успешното възпиране опира изцяло до съзнанието на възпирания, не на възпиращия.
— Поясни се.
— Врагът трябва да повярва, че разполагаш както с капацитета, така и с волята да изпълниш всяка своя заплаха, срещу която той няма противодействие.
— Мислиш ли, че е бил прав?
— О, знам, че е бил.
— Интересна житейска философия за човек, дошъл с частен самолет до отдалечен остров, за да убеждава… или заплашва — каза Изриъл.
Корпусът на лодката отскачаше с плющене от ниските вълни. Вече бяха излезли извън участъка на цветните буйове и се намираха в Ничията зона, където не би посмял да навлезе никой рибар. Карузо продължаваше да държи курс на североизток. Във всички посоки се виждаше само сиво-синкава вода, а на далечния хоризонт очертанията на товарен кораб, пътуващ за Европа. Моторницата, толкова впечатляващо голяма на пристана, сега изглеждаше като малка точка насред океана. Най-после Карузо отпусна газта, грохотът на двигателите отслабна и той ги остави да работят на бавни обороти, колкото да може да насочва носа перпендикулярно на вълните.
— Тук достатъчно насаме ли сме? — попита Изриъл.
— Много повече от предишния път. Имаш ли нещо против да те обискирам?
— Да.
— Без това няма разговор.
Изриъл въздъхна, изправи се и разпери ръце. Карузо пристъпи към кърмата и бързо, но ефикасно прекара длани по тялото му. Беше професионално претърсване, но събуди у Изриъл спомени от затвора и той насочи цялото си внимание към линията на хоризонта, за да не покаже колко му е неприятно. Не беше опипван от надзирател вече три месеца и в известен смисъл предпочиташе свитите юмруци и ритащите крака от вчера. Поне островитяните бяха показали разбиране, че се налага да го постигнат със сила.
— Обърни се — каза Карузо.
Изриъл се обърна. Методично, както и преди, Карузо започна от главата, като свали бейзболната му шапка, плъзна ръце по гръбнака и по бедрата му, после издърпа крачолите на джинсите от ботушите му и бръкна с показалци в тях. Накрая се изправи доволен.
— Всичко е наред.
— А сега аз теб може ли? — попита Изриъл.
— Не. Но ще ти кажа, че имам пистолет в кобур отзад на кръста, сгъваем нож в джоба си и никакви камери или други записващи устройства. — Карузо седна зад руля и обърна седалката назад, за да е с лице към кърмата. — Не очаквах да се обадиш снощи. Предполагам, че побоят, който си понесъл, е отворил съзнанието ти, но те уверявам, че нямам нищо общо с това.
Беше искрен и Изриъл кимна.
— Знам. Знам също, че няма да ми кажеш за кого работиш.
— Не, няма да го направя.
Лодката се повдигаше и спускаше от плавното движение на вълните. Морето беше спокойно, но във въздуха имаше стаена заплаха — беше горещ и неподвижен. Следобед щеше да падне хубав дъжд, да се извие буря.
Изриъл си пое дъх и попита:
— Стърлинг ползва ли се с протекция?
— Не и от мен.
— Вчера го спомена.
— Точно така. Казах, че може да ти създаде неприятности.
— Учудих се, че изобщо знаеш за него. Той не е в устата на хората извън Салвейшън Пойнт.
Лодката се надигна и спусна, пак се надигна и пак се спусна. Мълчание.
— Твоят чичо ти създава неприятности, но аз играя на съвсем друг терен — каза накрая Карузо. — Освен това той никога не е стъпвал на онази яхта. Така че, ако си се наточил за скалпа на Стърлинг, няма да успееш по тази линия. Бих могъл много по-лесно да си представя теб като заподозрян в убийствата, отколкото него.
Това беше първият случай, в който Карузо намекваше, че знае нещо за случилото се на „Мерео“.
— Пет пари не давам на кого осигуряваш протекция и защо — каза Изриъл. — Интересува ме само да не бъда намесван в това.
— Мъдри думи.
— Но ми е интересно за кого не ти пука дали е с протекция и кой може да бъде пожертван.
— Защо?
— Защото, ако застраша погрешното семейство — каза Изриъл, — това ще е добър повод да умра.
Карузо го посочи, после със същия пръст се потупа по слепоочието.
— Нали ти казвам, Пайк, ти си по-интелигентен, отколкото изглеждаш.
— Сега ми отговори.
— Мисля, че се надценяваш.