— Погледни ме, Пайк — каза Карузо. Тонът му внезапно бе станал рязък.
Изриъл го погледна, учуден от промяната.
— Ти си лежал години в пандиза, после си излязъл и си се върнал на това място, което мразиш, за да се самонакажеш за престъпление, за което не съжаляваш. Странен избор. И знаеш ли какво ми говори той?
— Не.
— Че ти си човек без семейство и приятели. Без дом. Скитник. И така, какво друго рискуваш освен себе си?
Изриъл си нахлузи шапката и изгледа изпитателно Карузо, който се ухили насреща му.
— Не се опитвам да бъда груб, човече. Просто ти казвам какво мисля. Ако можеш да се махнеш от това място с достатъчно пари, за да се излежаваш под някоя палма до края на дните си, и някой ти окаже професионална помощ да изчезнеш от медиите и от всички други навлеци, които искат да те разкъсат, какво би оставил след себе си? Какво би пожертвал?
Всички неща, които интересуваха Карузо, бяха различни от онези, които интересуваха Салазар. Тя дебнеше, наблюдаваше и изчакваше, докато Карузо действаше.
— Познавах жената, която вчера бе открита мъртва между скалите — каза Изриъл.
Карузо се поизправи на седалката си, после завъртя глава, сякаш се опитваше да се отърси от реакцията.
— Тя има ли някакво значение за мен? — попита той.
— И двамата знаем, че има.
Горещ порив на вятъра опърли лицата им, после утихна. Карузо седеше неподвижно и мълчеше.
— Само искаш, а не даваш, Карузо.
— Урок по надмощие. Води си бележки.
— Ето ти една бележка: Аз съм единственият човек на твое разположение, който е в състояние да ти обясни всичко.
— Не залагай много на това.
— Залагам — каза Изриъл. — И то всичко.
— Разкажи ми още за тази жена. Май смяташ, че тя има значение. Обясни ми защо.
— О, аз знам, че тя има значение. Не става въпрос какво смятам, самодоволен кучи сине. Ако тя нямаше значение, щях да съм вече мъртъв.
Карузо изглеждаше толкова невъзмутим, че беше чак плашещо — като църковна кула сред руини.
— Ex factis jus oritur, нали това ми каза преди малко? — попита Изриъл. — Запомних го. Може да не го произнасям правилно, но разбрах какво означава. И ето как го тълкувам аз: властта си е власт. Ако някой разполага с нещо важно, не те интересува как се е сдобил с него. Същественият момент е, че е негово. Близо ли съм?
— Абсолютно. Само че ти не разполагаш с нищо.
Изриъл трябваше да покаже капацитет за причиняване на вреда. Беше толкова просто. Затова и Карузо беше тук сега — защото някакви хора с власт не бяха сигурни дали трябва да се страхуват от Изриъл Пайк. За тях той беше нещо като насекомо, затиснато под буркан, държано живо, защото някой не го знаеше точно какво е и имаше нужда друг да му каже дали сега трябва да опушва дома си, да гори чаршафите, да отпаря мокетите от пода.
Колко опасна е тази гадинка? Колко бързо се размножава?
Какво рече? Че е малка и сама?
Ами удряй с обувката тогава.
Хряс.
— Ето с какво разполагам аз — каза той. — Със сведения, че жени — по-скоро момичета, деца — са били обект на трафик през остров Салвейшън Пойнт в течение на години, а хората на твоята яхта са знаели за това. Това започва след затварянето на Ничията зона. Не ме интересува дали смяташ, че затварянето ѝ е най-доброто решение, вземано някога, или най-лошото. Няма значение. Това, което е важно за семейството на всеки, който е бил на онази яхта, е, че аз мога да докажа какво се е вършило и че те са знаели за него. Мога да им разкажа и за Мари и Жаклин.
Той наблюдаваше Карузо, докато сърцето му препускаше като задъхан състезателен кон. Всичко това бяха глупости, разбира се, защото не можеше да докаже нищо.
— Умно замислено — каза тихо Карузо.
Изриъл се опитваше да не издиша шумно, да не показва облекчението си. Мрачните тайни на Салвейшън Пойнт имаха значение. Сенатори и съдии, и синове на войници, работили в мозъчни тръстове, всички те се интересуваха от неговия малък остров. Това беше хубаво.
Но също и ужасяващо.
— Благодаря — каза той. — Знаех си, че ще ти хареса. Сега трябва и ти да удържиш на думата си. Единственото нещо, излязло от устата ти, на което повярвах, беше, че не ти пукало кой е убил мъжете на онази яхта, просто си искал да съчиниш правдоподобна история за случилото се. Аз ще направя това вместо теб. В замяна искам да изчезна.
— Да изчезнеш — повтори Карузо.
— Да. Не ме интересува как ще изглежда това пред света — че съм нагълтал свръхдоза, че съм изпаднал от лодката си, че съм бил убит, пет пари не давам. Искам да изчезна и твоят клиент да плати това да стане.