— Аз мога да те накарам да изчезнеш безплатно още сега, океанът е голям.
— Ще ти доведа свидетели — каза Изриъл.
— Свидетели.
— Да. Ще ми е нужен един ден, може би по-малко. Но ще ти дам история със свидетели и всичко, а в замяна ти трябва да си готов да направиш така, че Изриъл Пайк да изчезне.
— Къде искаш да идеш?
— Някъде на топло място — каза Изриъл. — И да не е заобиколено от вода.
Карузо гледаше втренчено към задаващите се тъмни облаци.
— Мога да го уредя.
— Ето как ще го направиш. Аз получавам пари, достъп до тази лодка, до самолета ти и до чисти коли, които да ме чакат в пет града, които ще ти дам по-късно днес.
— Защо пет?
— Защото ти нямам доверие.
По лицето на Карузо премина бегла усмивка.
— Колко пари?
— Не толкова, че да изпотя клиента ти. Обещавам ти. Аз съм човек с прости нужди.
— Ще трябва да обсъдя с него това. Не мога да ти дам дума незабавно.
— Става. Откарай ме у дома и се свържи с клиента си. Покажи ми как мога да се измъкна оттук и аз ще ти напиша сценария за всяка история, която ти върши работа. Изкарай мен злодея, все ми е тая. Изкарай ме мъртъв злодей, това може да е от помощ за всички. Просто бъди готов да ми покажеш как да изчезна и ми донеси малко пари за из път.
Изриъл протегна крака, кръстоса глезени и се опита да си придаде самоуверен вид. Карузо го наблюдаваше с подозрение, но и донякъде заинтригуван.
— Откарай ме у дома — повтори Изриъл.
Карузо се извъртя към руля.
По обратния път и двамата мълчаха. Когато стигнаха до пристана на Изриъл, в имота не се виждаше никой. Нямаше чакащи полицаи. Поне засега.
Изриъл слезе от лодката, докато Карузо се суетеше с въжето за привързване към кея.
— Няма нужда да я връзваш — каза Изриъл. — Тръгвай. Ще ти се обадя. Бъди готов.
— Добре, Пайк. Вземай правилни решения.
— Само такива.
Изриъл се изкачи до двора на къщата си и остана под жаркото слънце, за да изпрати с поглед моторницата. После седна на избелелите дъски на верандата, свали бейзболната си шапка и сгъна козирката, както бе направил на лодката, докато се опитваше да събере мислите си — в единствения момент, когато Карузо му бе повишил тон, изисквайки цялото му внимание.
Вдигни поглед, бе казал тонът му, дай да ти видя очите. Изриъл познаваше този тон от десетки сбивания, които бе преживял в затвора, и от стотици, на които бе станал свидетел; това беше тон, който нареждаше: Погледни ме, защото говорещият не иска да се огледаш наоколо и да си дадеш сметка, че опасността всъщност идва от другаде, че някакви хора се приближават да те ударят в гръб. Винаги изпращаха някого за отвличане на вниманието, докато страхливците се скупчваха зад гърба ти.
Той наклони шапката си на една страна и затърси. Откри металния блясък, после с нокът изчовърка тънкия чип изпод страничната обшивка. Беше не по-голям от десетцентова монета, плосък и почти безтегловен, с лепкаво покритие от едната страна.
Бръмбар, чип за проследяване? И двете? По дяволите, колко беше малък! Впечатляващо наистина.
Върна чипа под хастара на шапката си, влезе вътре, постави я върху кухненската маса, съблече дрехите си и ги прегледа. Не откри нищо върху ризата и джинсите си. Но това с шапката беше майсторско изпълнение, нямаше две мнения по въпроса. После си спомни как Карузо провери ботушите му, като бръкна с пръсти в тях, сякаш търсеше подслушвателно устройство или нож.
Намери още един чип, залепен за подплатата на единия му ботуш. Беше тънък като станиол.
На никого не бива да имаш доверие, Пайк, беше му казал Карузо. Но с мен имаш повече шанс, отколкото с останалите.
Колко успокоително.
Четвърта част
Мозъчна болка
40
Когато Лаймън се върна от Салвейшън Пойнт с покупките, завари Секира все така седнала на канапето.
— Донесох — каза шепнешком той, докато наместваше листа шперплат върху касата на вратата. — Истински лекарства, антибиотик.
Когато ѝ показа оранжевото флаконче с таблетките, тя го погледна неуверено, едва ли не недоверчиво. Взе го от ръката му и го огледа, сякаш беше пълно с лоши спомени. Раздруса го, отвори капачката и надникна вътре.
— На кого са? — попита тя.
— На Дар — отвърна Лаймън; по неразбиращото ѝ изражение се сети, че името не ѝ говори нищо, и добави: — Тя държи бакалията на острова. Добър човек е, истински добър.