След малко се озовахме под решетката до градината. Очевидно по онова време вече бях доста увлечен по Джейн, но още не бях сигурен дали имаме бъдеще заедно. Както вече споменах, смятах за задължително да имам доходоносна работа, преди да започна сериозна връзка. Щях да се дипломирам в юридическия факултет след година, а не ми се струваше честно да я моля да ме чака. Разбира се, тогава още не знаех, че в крайна сметка ще работя в Ню Бърн. Всъщност вече имах планирани интервюта с правни кантори в Атланта и във Вашингтон, а тя чертаеше планове да се върне у дома.
Само Джейн затрудняваше изпълнението на плановете ми. Явно компанията ми й беше приятна. Слушаше ме с интерес, дразнеше ме закачливо и винаги ме хващаше за ръка, когато бяхме заедно. Първия път, когато го направи, помня, че го усетих като нещо съвсем естествено. Макар да звучи нелепо, когато двама влюбени се държат за ръце, или усещат това като нещо естествено, или не. Допускам, че е свързано с преплитането на пръстите и с правилното място на палеца, макар че когато се опитах да й обясня разсъжденията си, Джейн се засмя и ме попита защо е толкова важно да анализирам.
На този ден — деня на нейното дипломиране — тя отново ме хвана за ръка и за пръв път ми разказа историята на Ной и на Ели. Запознали се още като тийнейджъри и се влюбили, но Ели се преместила и двамата не разменили нито дума през следващите четиринайсет години. По време на раздялата им Ной работел в Ню Джърси, отишъл на война и накрая се върнал в Ню Бърн. Междувременно Ели се сгодила за друг. В навечерието на сватбата си се върнала да посети Ной и осъзнала, че той е човекът, когото винаги е обичала. В крайна сметка развалила годежа си и останала в Ню Бърн.
Много пъти бяхме говорили, но Джейн никога не ми беше разказвала това. Тогава историята не ме трогна, както сега, но явно това се дължи на възрастта и на пола ми. Личеше си обаче, че за нея означава много, а обичта на Джейн към родителите й беше трогателна. Малко след като започна да ми разказва, тъмните й очи плувнаха в сълзи, които се търкулнаха по бузите й. Отначало ги триеше, но после престана, явно реши, че няма значение дали ще я видя как плаче. Тази подсказана близост ме затрогна дълбоко, понеже съзнавах, че Джейн споделя с мен нещо, което е казвала на малцина други. Аз самият рядко плачех и след като приключи разказа си, Джейн явно схвана тази моя особеност.
— Извинявай, задето се разчувствах толкова — тихо промълви, — но отдавна чакам да ти разкажа тази история. Исках да избера подходящ момент и подходящо място.
После стисна ръката ми така, сякаш искаше да си остане вкопчена в нея завинаги.
Отместих поглед, понеже усетих стягане в гърдите си, каквото не бях изпитвал преди. Околността беше изключително живописна, всеки цвят и всяко стръкче трева изпъкваха ярко. Забелязах, че зад Джейн семейството й се събира на верандата. Призми слънчева светлина описваха фигури на земята.
— Благодаря ти, задето сподели това с мен — прошепнах и когато извърнах лице към нея, разбрах какво означава най-сетне да си се влюбил.
Отидох в „Крийксайд“ и заварих Ной да седи край езерото.
— Здравей, Ной.
— Здравей, Уилсън. — Той продължи да гледа към водата. — Благодаря, че се отби.
Оставих торбата с хляба на земята.
— Добре ли си?
— Бил съм и по-добре, обаче можеше и да е по-зле.
Седнах на пейката до него. Лебедът в езерото не се боеше от мен и стоеше в плитчините наблизо.
— Предложи ли й да направите сватбата у дома? — попита той.
Кимнах. Тази идея споделих с Ной предния ден.
— Мисля, че се изненада как не се е сетила първа.
— Много й се е събрало на главата.
— Да, така е. Двете с Ана излязоха веднага след закуска.
— Обзети от неистов възторг, нали?
— Може да се каже. Джейн направо издърпа Ана навън и оттогава не сме се чували.