Смутих се.
— Просто ми хрумна — промърморих.
Тя поклати глава и зарея поглед в далечината.
— Става — каза накрая. — Бездруго няма голямо значение, важна е церемонията.
— Нека да звънна тук-там — предложих, — може да успея да уредя нещо.
— Няма достатъчно време — повтори тя.
— Познавам хора, които правят такива неща.
Истина беше. Бях един от тримата адвокати по вещно право в града — а в началото на кариерата си и единственият — и познавах повечето собственици на фирми в окръга.
Джейн се поколеба.
— Знам, че е така — каза, но думите й прозвучаха като извинение. Учудих се на себе си, когато се протегнах и хванах ръката й.
— Ще звънна тук-там — казах. — Довери ми се.
Дали заради сериозния ми тон или заради настойчивия поглед, но тя вдигна очи и се взря в мен. После бавничко стисна ръката ми в знак на доверие.
— Благодаря ти — каза и докато ръката й стискаше моята, ме споходи особено усещане за дежа вю, сякаш годините на съвместния ни живот внезапно смениха посоката си. И за един кратък миг зърнах Джейн, отново застанала под дървената решетка — чух историята на любовта на родителите й и ние отново станахме млади, а бъдещето пред нас беше светло и обещаващо. Всичко бе ново, понеже беше отдавна, и докато наблюдавах как минута по-късно Джейн си тръгва с Ана, изведнъж се почувствах напълно уверен, че тази сватба ще бъде най-прекрасното нещо, което ни се е случвало от години.
Седма глава
Вечерята беше почти готова, когато Джейн се прибра по-късно привечер.
Нагласих фурната на ниска температура — тази вечер имахме пилешко кордон бльо — и излязох от кухнята, бършейки ръце.
— Здравей — поздравих я.
— Здравей. Как минаха телефонните разговори? — попита тя и остави чантата си на масата. — Забравих да те питам следобед.
— Засега добре. Всички в списъка казаха, че ще дойдат. Поне онези, с които се чух.
— Всички ли? Направо невероятно. По това време повечето хора са в отпуск.
— Като нас ли?
Тя се засмя безгрижно и аз с удоволствие забелязах, че настроението й се е подобрило.
— О, разбира се — махна тя с ръка, — ние просто си седим и си почиваме, нали така?
— Не е толкова лошо.
Долови аромата от кухнята и доби озадачено изражение.
— Отново ли приготвяш вечеря?
— Реших, че тази вечер няма да си в настроение да готвиш.
— Много мило — усмихна се тя. Погледът й срещна моя и го задържа по-дълго от обикновено. — Имаш ли нещо против да си взема душ, преди да вечеряме? Вир-вода съм. Цял ден влизаме и излизаме от колата.
— Не, разбира се — махнах с ръка.
Няколко минути по-късно чух водата да се движи по тръбите. Сортирах зеленчуците, претоплих хляба от предната вечер и тъкмо слагах масата, когато Джейн влезе в кухнята.
И аз като нея си бях взел душ, когато се прибрах от къщата на Ной. После си бях облякъл нови памучни панталони, понеже старите вече не ми стават.
— Това панталоните, които ти купих, ли са? — попита Джейн и поспря на прага.
— Аха. Как изглеждам?
Тя ме огледа преценяващо.
— Добре ти стоят — отбеляза. — Ясно се вижда, че доста си отслабнал.
— Хубаво — отвърнах, — не ми се иска да си мисля, че през изминалата година съм страдал напразно.
— Не си страдал. Ходил си, но не си страдал.
— Ти опитай да ставаш преди изгрев, особено когато вали.
— О, горкичкият — подразни ме тя. — Сигурно е трудно човек да е на твое място.
— Представа си нямаш.
Джейн се засмя. Горе и тя беше обула удобен панталон, но отдолу надничаха лакираните й нокти. Косата й беше мокра, по блузата й също имаше няколко мокри петънца. Дори да не се старае, тя е една от най-чувствените жени, които съм виждал.
— Чуй това — каза Джейн. — Ана твърди, че Кийт е адски развълнуван от плановете ни. Звучи по-развълнуван от нея.
— И тя се вълнува, просто се притеснява как ще се получи всичко.
— Не е вярно, Ана никога за нищо не се притеснява, тя е като теб.
— И аз се притеснявам понякога — възразих.
— Не, не се притесняваш.
— Разбира се, че се притеснявам.
— Дай поне един пример.
Замислих се.
— Добре, притеснявах се, когато заминах за последната си година в юридическия.
Тя се замисли и поклати глава.
— Не се притесняваше за учението си, беше върхът. Пишеше в „Ло Ривю“.