Отникъде другаде не светеше, понеже прозорците бяха затворени с капаци, затова си отбелязах мислено да пусна генератора, преди да си тръгна. След като очите ми привикнаха със сумрака, вече различавах вътрешността на къщата. Точно пред мен бяха стълбите за спалните, отляво се намираше дългата и широка семейна дневна, която се простираше от предната част на постройката до задната веранда. Ето тук се канех да наредя масите за тържеството, защото помещението щеше да побере всички.
В къщата миришеше на прах, виждах прашни следи и по чаршафите, с които бяха покрити мебелите. Знаех, че трябва да напомня на хамалите, че всяка мебел е антика от времето, когато е била построена къщата. Камината беше инкрустирана с ръчно рисувани керамични плочки — помня, Ной ми разказваше как, след като сменил напуканите, с облекчение установил, че производителят на плочките още съществува. В ъгъла имаше пиано — също покрито с чаршаф, на което бяха свирили не само децата на Ной, но и неговите внуци.
От двете страни на камината имаше три прозореца. Опитах се да си представя как ще изглежда помещението готово, но не успях в затъмнената къща. Представях си обаче как бих искал да изглежда — и дори описах идеите си на Джейн — ала сега, докато стоях вътре, нахлуха спомени, които не ми позволяваха да променя вида й дори мислено.
Колко вечери бяхме прекарали тук двамата с Джейн заедно с Ной и Ели? Неизброимо много и ако се съсредоточах, щях да чуя смеховете и естествения ход на непринудения разговор.
Допусках, че съм дошъл тук, понеже събитията от сутринта бяха задълбочили мъчителната ми носталгия и копнежа. Все още усещах меките устни на Джейн върху своите и вкуса на червилото, с което беше. Дали нещата помежду ни наистина се променяха? Отчаяно ми се искаше да е така, но се чудех дали просто не приписвам своите чувства и на нея. Със сигурност знаех само, че за пръв път от много дълго време имаше миг, един миг, в който Джейн ми се стори толкова щастлива с мен, колкото бях аз с нея.
Дванайсета глава
През остатъка от деня разговарях по телефона от кабинета си. Говорих с фирмата за почистване, която работеше у дома, и се уговорихме къщата на Ной да бъде готова до четвъртък. След това се свързах с човека, който миеше с водна струя под налягане нашата платформа — щеше да отиде в четвъртък и да освежи старата къща. Повиках и електротехник, който да провери дали генераторът, контактите в къщата и прожекторите в розовата градина още са в изправност. Обадих се на бояджийската фирма, която миналата година пребоядиса кантората ни, и те обещаха да изпратят екип, който да освежи стените вътре, както и оградата около розовата градина. От компания за вещи под наем поръчах маси и тенти, столове за церемонията, покривки, чаши и прибори — всичко щеше да бъде доставено в четвъртък сутринта. Няколко служители от ресторанта щяха да отидат малко по-късно, за да подредят всичко доста преди съботния ден. Нейтън Литъл с нетърпение очакваше да се заеме с работа и когато му звъннах, ме осведоми, че вече товарят в пикапа му растенията, които бях поръчал по-рано през седмицата от разсадника. Освен това се съгласи работниците му да изнесат излишните мебели от къщата. Накрая уредих и музиката за церемонията и за тържеството. Пианото щеше да бъде акордирано в четвъртък.
Нужната организация, за да може всичко да бъде свършено бързо, не се оказа чак толкова сложна. Не само познавах повечето хора, на които се обадих, но и веднъж вече бях правил подобно нещо. В редица отношения тази неистово оживена дейност напомняше на работата, която двамата с Джейн свършихме по първата къща, която купихме, след като се оженихме. Стара къща, преживяла трудни времена и нуждаеща се от основен ремонт… нали точно затова можех да си позволя да я купя. Голяма част от подготвителните работи свършихме сами, но не след дълго стигнахме до етап, когато се нуждаехме от уменията на дърводелци, водопроводчици и електротехници.
А междувременно не жалехме усилия да си създадем истинско семейство.
И двамата бяхме девствени, когато изрекохме брачните клетви — аз бях на двайсет и шест, а Джейн на двайсет и три. Учехме се взаимно как да се любим по начин, който беше едновременно невинен и страстен, постепенно овладявахме изкуството да си доставяме взаимно удоволствие. Колкото и изморени да бяхме, повечето вечери прекарвахме в обятията си.
Не сме взимали никакви предпазни мерки. Помня как смятах, че Джейн ще забременее веднага, и дори започнах да внасям допълнително пари в сметката си в очакване на събитието. Тя обаче не забременя през първия месец от брака ни, не забременя и през втория и третия.