— Трябва да си напълно луд, за да тръгнеш да ги гърмиш.
Ръководителят на екипа повдигна рамене. Да изпразним брояча значи. Сигурно има нещо предвид, за да ни кара да вършим такова нещо. Нали затова му плащат. Той извади мобилния си телефон, набра номера и помоли служителя от общината да се върне при тях.
На този етап от разследването винаги се намесваше по някой от окръжната прокуратура, защото за откриването на производство отговаряше окръжният прокурор. В крайна сметка не на полицията, а на прокуратурата беше работа да заведе дело, да го внесе в съда и да го спечели или загуби. Затова окръжната прокуратура имаше право на собствена преценка за качеството на доказателствения материал. Дали беше достатъчно за повдигане на обвинение? Дали щеше да издържи в съда? Това беше нещо като прослушване. Нещо като дело преди делото. Този път, поради сериозността на случая, Емерсън трябваше да се яви лично пред окръжния прокурор. Голямата клечка, човекът, който бе заел този пост чрез избори. И се надяваше да бъде преизбран, когато му дойдеше времето.
В кабинета на Емерсън се провеждаше съвещание с трима участници: самия Емерсън, ръководителя на екипа криминалисти и окръжния прокурор. Последният се казваше Родин, което беше съкратена версия на някакво безкрайно дълго и усукано руско име, ползвано от дедите му, преди да се преселят в Америка. Родин беше на петдесет години, жилав, як и безкрайно предпазлив. Окръжната прокуратура се славеше с огромния процент спечелени дела, но това се дължеше главно на факта, че Родин за нищо на света не завеждаше дело, което не беше сигурен, че ще спечели. Ако не беше стопроцентово сигурен, той просто спираше производството и обвиняваше за това полицията. Поне на Емерсън му изглеждаше така.
— Искам да чуя нещо наистина обнадеждаващо — каза Родин. — Градът е изправен на нокти.
— Знаем точно как е станало — каза Емерсън. — Можем да възстановим целия случай стъпка по стъпка.
— А знаеш ли кой е извършителят?
— Засега не. За нас той все още е мистър Х.
— Хайде, разкажи ми как е станало.
— Разполагаме с черно-бял запис от охранителна камера, на който се вижда как един белезникав ван влиза в гаража единайсет минути преди събитието. Табелките са зацапани и номерата не се четат, а и ъгълът на камерата не ги хваща. Но колата вероятно е „Додж Караван“, не нова, с допълнително потъмнени стъкла. Сега преглеждаме и предишните касети, защото е почти сигурно, че в даден момент е влязъл в гаража, за да блокира незаконно едно от местата с оранжев конус, откраднат от някой строеж.
— Можем ли да докажем, че конусът е краден?
— Все отнякъде го е свил — съгласи се Емерсън.
— Може да работи в отдела за капитално строителство на общината.
— Може.
— Смяташ, че конусът е от строежа на Първа улица?
— Целият град е в строежи.
— Но Първа улица му е била най-близо.
— Изобщо не ме интересува откъде е взел тоя конус.
Родин кимна.
— Значи нашият човек си е запазил място за паркиране.
В отговор Емерсън също кимна.
— Точно до мястото, където започва новото крило. Там конусът изглежда по-правдоподобно. Имаме свидетел, който твърди, че мястото е било запазено поне час по-рано. Освен това по конуса има отпечатъци. Страшно много при това. Десният палец и показалец съвпадат с отпечатъците по монета от двайсет и пет цента, която извадихме от касичката на паркинг брояча.
— Той си е платил паркинга?
— Така се оказва.
Родин се замисли.
— Не става за съд — каза накрая той. — Защитата ще твърди, че не е направил нищо лошо, като е сложил конуса да си запази място. Може да е егоистично, но не е подсъдно. А пък онази монета може да е била в брояча цяла седмица.
Емерсън се усмихна. Ченгето мисли като ченге, а юристът като юрист.
— Има и друго — каза той. — Паркирал е колата, после е тръгнал пеша през новия строеж. На места маршрутът му е маркиран с веществени следи от облеклото и обувките. Освен това веществени следи със сигурност има и по него. Например полепнал циментов прах, и то много.
Родин поклати глава.
— Това доказва единствено, че е бил там в даден момент през последните две седмици. Нищо повече. Не стига, за да го закопчаем.
— Знаем и точно с какво оръжие е стреляно — каза Емерсън.
Това привлече вниманието на Родин.
— Единият от изстрелите не е улучил — продължи Емерсън. — Куршумът е попаднал във фонтана. И знаете ли какво? Точно така се прострелва оръжие за балистична експертиза. В продълговат басейн с вода. Водата забавя и спира куршума, без да го повреди. Така че имаме един непокътнат куршум без драскотина по него. С всички необходими следи от нарезите на пушката, които са ни нужни, за да я идентифицираме.