Ричър заобиколи откъм нейната страна и застана на метър от колата. Тя натисна копчето и свали прозореца на два пръста. Ричър приклекна, за да вижда лицето й.
— Защо ми трябва помощта ти? — попита Ан Яни.
— Защото петъчната сензация приключи твърде бързо за теб — отвърна той. — Но би могла да я съживиш. Под видимия пласт има втори, невидим. Работата е дебела. Ще спечелиш много награди. Ще получиш повишение. От Си Ен Ен ще проправят пътека до вратата ти.
— Толкова амбициозна ли ти се струвам?
— Ти си журналистка.
— Какво искаш да кажеш с това?
— Всеки журналист обича разкритията. Всеки се стреми към истината.
Тя се замисли. Мина близо минута. Погледът й остана вперен някъде напред. Ауспусите на колата тихо цъкаха от топлинното разширение. Ричър усещаше как спирачките с мъка удържат мощта на двигателя, макар и на бавни обороти. После видя как ръката й хвана лоста и го премести на „паркинг“. Мустангът се върна една педя назад и спря. Ричър се премести малко встрани, за да остане наравно с прозореца. Ан Яни извърна глава и го погледна в очите.
— Е, разправи ми историята си — каза тя. — Да чуя истината.
Ричър седна с кръстосани крака на земята, за да изглежда по-нисък и не толкова заплашителен. След което й разправи цялата история, каза цялата истина. Не й спести нищо. Изреди едно след друго всички събития, всички косвени улики, всички хипотези, всички догадки. Накрая млъкна и я загледа, очаквайки реакцията й.
— Къде си бил ти, когато е било убито момичето? — попита тя.
— В мотела, спях.
— Сам?
— Сам, цяла нощ. В осма стая. Имам здрав сън.
— Нямаш алиби значи.
— Когато ти потрябва алиби, никога нямаш. Това е закон.
Тя го изгледа продължително.
— И какво искаш от мен?
— Искам да направиш подробно разследване за самоличността на жертвите — каза той.
Ан Яни не отговори веднага.
— Може и да стане — каза накрая тя. — Имаме си хора за такива разследвания.
— Не така — отвърна той. — Искам да наемеш конкретен човек на име Франклин. Хелън Родин ще ти даде координатите му. Тя има кантора в същата сграда, през един етаж над вас.
— Защо тя сама не го наеме тоя Франклин?
— Защото тя не може да си го позволи. Докато вие можете. Поне бюджет имате. Да го наемете за цяла седмица ще ви излезе по-евтино от една прическа на оня, който чете прогнозата за времето.
— И после?
— После сглобяваме всичко и ти пускаш новината.
— И какво получавам в замяна?
— „Пулицър“. „Еми“. Повишение, нова работа.
— Ти откъде ги разбираш тия неща? Не работиш в телевизия.
— Но съм работил в армията. Там подобно нещо би ми донесло Бронзова звезда. Горе-долу съответства на „Пулицър“ при вас. Във всеки случай по-добре е, отколкото да ти бръкнат с пръст в окото.
— Не знам какво да ти кажа — отговори тя. — Би трябвало да се обадя на полицията и да те предам.
— Не можеш — каза той. — Посегнеш ли към телефона, хуквам нагоре по рампата. Те никога няма да ме открият. Днес цял ден ме търсят.
— Не ме интересуват наградите.
— Ами тогава го направи за слава — каза той. — За удоволствие. За професионално удовлетворение.
Той се наведе на една страна и измъкна от задния си джоб салфетката с номера на Хелън. Подаде й я с два пръста през процепа на прозореца. Ан Яни я пое предпазливо, като гледаше да не докосва пръстите му.
— Обади се на Хелън — каза той. — Още сега. Тя ще гарантира за мен.
Ан Яни извади от чантичката си мобилен телефон и набра номера. После му върна салфетката. Сложи телефона до ухото си и се заслуша.
— Хелън Родин? — каза тя. После вдигна нагоре прозореца, за да не чува Ричър разговора й. Той прие на доверие, че наистина говори с Хелън. Защото можеше само да е поела салфетката, а да е набрала съвсем различен номер. Не 911, понеже я бе видял да натиска десет цифри, но като нищо можеше да се е обадила направо на дежурния по участък. Всеки уважаващ себе си репортер сигурно знаеше номера наизуст.
Но Ан Яни наистина говореше с Хелън. Защото в един момент свали прозореца докрай и му подаде телефона.
— Това истина ли е? — попита го Хелън.
— Мисля, че самата тя още не е решила — отвърна Ричър. — Но може и да свърши работа.
— Дали е разумно?
— Разполага с всички необходими ресурси. Освен това за нас е добре, ако медиите са в течение.
— Дай й телефона.
Ричър подаде апарата обратно през прозореца. Този път Ан Яни не вдигна стъклото и той чу разговора й с Хелън. Отначало гласът й звучеше скептично, после неутрално и накрая — донякъде убедено. Разбраха се още на следващата сутрин да се видят на четвъртия етаж. След което Ан Яни затвори.