Раскин беше раждан по съветско време и през живота си бе видял какво ли не. Афганистан, Чечня, неописуемите размирици в Москва. Всеки друг на негово място отдавна щеше да е загинал, като самият факт на чудотворното му оцеляване през всичко това, съчетан с естествения му руски фатализъм, го правеше напълно безразличен към собствената му съдба.
— Указ — уведоми го Зека. Заповед от най-високо място.
— Ничего — отвърна Раскин. Не си го слагай на душата.
Така че той се качи на багера и невъзмутимо започна да копае. Беше си избрал едно местенце, закътано от погледите на работещите в близката кариера. Получи се правоъгълна яма, метър и осемдесет на петдесет сантиметра, два метра дълбока. Изкопаната пръст натрупа от дясната страна, откъм изток, като преграда между себе си и родината. Като привърши, дръпна машината настрани и загаси двигателя. Слезе от кабината и зачака. Нямаше смисъл да се противи на съдбата си. Ако побегнеше, щяха да го намерят и тогава нямаше да му трябва гроб. Щяха да използват найлонови чували за боклук — пет, най-много шест. Да ги завържат с тел. Да сложат вътре по няколко тухли за тежест и да ги пуснат в реката.
Беше виждал с очите си как го правят.
В далечината видя Зека, който беше излязъл иззад къщата и идваше към него. Беше нисък и набит, леко прегърбен от старост, но с горда осанка, излъчваща власт и авторитет. Приближаваше бавно, с твърда стъпка, през неравния терен, като гледаше ту напред, ту в краката си. Приближи се и спря. С обезобразената си ръка бръкна в джоба и извади малък револвер. Подаде го на Раскин, който го пое.
— Указ — повтори Зека.
— Ничего — повтори Раскин. Нищо и никаква думичка, нещо като de rien на френски, de nada на испански, prego на италиански. Моля, няма нищо. На вашите услуги.
— Благодаря ти — каза Зека.
Раскин пристъпи към тесния край на ямата. Отвори барабана. Вътре имаше един-единствен патрон. Затвори барабана и го изравни с цевта. Дръпна петлето и постави дулото в устата си. Обърна се с лице към Зека и с гръб към ямата. Намести се така, че токовете му да са на ръба. Застана неподвижно, спокоен и съсредоточен, като олимпийски състезател по скок във вода.
Затвори очи.
Натисна спусъка.
В радиус от километър наоколо черните врани се разлетяха във въздуха. Струята от кръв, мозък и парченца кости зад тила му описа идеална дъга на слънчевите лъчи. Тялото му се строполи назад в ямата и се просна на дъното. Враните постепенно накацаха обратно по клоните на дърветата, а въздухът се изпълни с обичайния шум на каменоломните машини. Зека се качи в кабината на багера и запали двигателя.
Ричър спря на двайсет и пет километра северно от града и паркира мустанга на една застлана с чакъл отбивка до границата между две кръгли ниви. Навсякъде около него се простираха селскостопански земи — на изток, запад, север и юг, нива до нива, една до друга, една след друга, до хоризонта и оттатък. В средата на всяка се въртеше по една гигантска дъждовална машина. Въздухът беше изпълнен с пръски и капчици. Отблизо машините приличаха на някакви извънземни космически роботи, размахващи стрелите си като огромни ръце около масивните си стоманени туловища. В края на всяка стрела имаше по едно колело с грамадна гума от трактор, която обикаляше безкрайно по изровен кръгъл коловоз.
Ричър изчака, докато колелото на най-близката машина дойде наблизо. Пристъпи напред и се спря до него. Гумата стигаше до над кръста му. Металната стрела се въртеше доста над височината на главата му. Той тръгна подир колелото и го проследи из целия му бавен път по изровения кръг. Движеше се в нещо като мъгла. Стана му студено и той се върна там, откъдето бе тръгнал — малко поизмокрен, с изкаляни обувки. Излезе от кръга и застана на настланата с чакъл площадка с лице на запад. На хоризонта се вдигнаха ято врани, после отново накацаха по земята. Ричър се върна в колата и завъртя ключа на стартера. Намери лостовете и свали гюрука назад. Погледна часовника си. До срещата в кантората на Франклин оставаха два часа. Извади сгънатата мишена от джоба си и дълго я разглежда. Помириса я. Вдигна я над главата си, срещу слънцето, и видя как лъчите минават през правилните кръгли дупки. Сгъна я и я пъхна обратно в джоба си. Вдигна глава нагоре. Над него имаше само небе. Затвори очи срещу ярката светлина и се замисли за неща като его и мотив, илюзия и действителност, вина и невинност, като естеството на случайността.
13
Емерсън прочете докладите на Белантонио. Забеляза, че Ричър се е обаждал на Хелън Родин. Това не го изненада. Двамата положително бяха разговаряли повече от веднъж. Адвокатите са за това — да си врат носа навсякъде, да пренаписват историята. В това нямаше нищо толкова шокиращо. После погледът му се спря на двата въпроса на Белантонио: Ричър левак ли е? Имал ли е на разположение кола?