— Напротив, оказах се абсолютно неправ. Изобщо не ги е убил Бар.
Григор Лински се дръпна назад в сянката на входа и набра номер от мобилния си телефон.
— Последвах интуицията си — каза той.
— А именно? — попита Зека.
— Казах си, че докато ченгетата висят пред кантората на онази адвокатка, военният няма как да й се обади. Независимо от това те двамата още имат вземане-даване. Затова си казах, че вероятно тя ще се опита да го потърси. Което и направи. Сега двамата са в кантората на частния детектив. Заедно със сестрата. И с онази жена от телевизионните новини.
— Другите с теб ли са?
— Обградили сме цялото каре — отвърна Лински. — От всички страни: изток, запад, север и юг.
— Стойте там и не мърдайте — нареди Зека. — Идвам веднага.
— Имаш ли обяснение за това, което току-що каза? — попита Хелън Родин.
— Доказателственият материал е железен — каза Франклин.
Ан Яни се усмихваше замислено, надушила сензацията.
Роузмари Бар гледаше втренчено пред себе си.
— Купили сте на брат си радио — обърна се към нея Ричър. — Много хубаво при това. За да си слуша мачове. Друго нещо да сте му купували?
— Какво например?
— Дрехи?
— Случвало се е.
— Панталони?
— Понякога.
— Какъв размер?
— Размер ли?
— Кой номер панталони носи брат ви?
— Трийсет и четири, осемдесет и шест сантиметра крачол.
— Именно — каза Ричър. — Той е сравнително едър човек.
— И с какво ни помага това? — попита Хелън.
— Ти разбираш ли от хазарт? — отвърна й с въпрос Ричър. — От игри като бинго, лотария, нелегални залагания, такива неща?
— Какво искаш да кажеш?
— Кое е най-трудното при тях?
— Да спечелиш — обади се Ан Яни.
Ричър се усмихна.
— За участниците със сигурност е това. Но от гледна точка на организаторите най-трудното е да се подберат наистина произволни числа. Защото истинската произволност е непостижима за човешкия мозък. В миналото организаторите на лотарии са прибягвали до страницата с обяви във вестника. Договаряли са се предварително да използват, да кажем, последните две цифри от първо до шесто число във втората колонка на втора страница от таблиците с борсовите курсове. Или първите две цифри от седмо до дванайсето, или последните две от тринайсето до осемнайсето число. Няма значение. По този начин са се приближавали до истинска произволност. В днешно време големите щатски лотарии използват сложни машини за определяне на числата. Но винаги може да се намери математик, който да докаже, че резултатите не са произволни в истинския смисъл на думата. Понеже машината се прави и програмира от човек.
— И с какво ни помага това? — повтори Хелън.
— Просто проследявам собствената си мисъл — отвърна Ричър. — Днес цял ден седях в колата на мис Яни, радвах се на слънцето и си мислих колко непосилно е да се постигне пълна произволност.
— Мисълта ти се рее в погрешна посока — обади се Франклин. — Джеймс Бар е убил петима души. Доказателствата са неоспорими.
— Ти самият си бил полицай — каза Ричър. — Излагал си се на опасности. Засади, престрелки, напрегнати ситуации, моменти на огромно напрежение. Какво е първото нещо, което правеше след това?
Франклин погледна неловко жените.
— Ходех до тоалетната — каза той.
— Правилно — съгласи се Ричър. — Аз също. Но Джеймс Бар не е отишъл. В доклада на Белантонио от дома на Бар пише, че навсякъде имало циментов прах: в гаража, в кухнята, в дневната, в спалнята, в мазето. Но не и в тоалетната. Значи той се е върнал вкъщи, взел си е душ и се е преоблякъл, но не се е изпикал? А и как е могъл да си вземе душ, като при него банята и тоалетната са заедно?
— Може да е спрял някъде по пътя за вкъщи.
— Бар изобщо не е ходил никъде.
— Бар е бил в гаража, Ричър! Има толкова доказателства!
— Няма доказателства, че Бар е бил там.
— Ти да не си се побъркал?
— Има доказателства, че ванът му е бил в гаража, че обувките, панталоните, шлиферът му са били там, също пушката и патроните му, че монетата му от двайсет и пет цента е била в брояча, но няма нито едно доказателство, че самият той е бил там.
— Някой се е представял за него? — намеси се Ан Яни.
— Да, с всички подробности. Като е карал колата му, носил е дрехите и обувките му, използвал е пушката му.
— Чисти фантасмагории — каза Франклин.
— Това, между другото, обяснява шлифера — продължи Ричър. — Широка, обемиста дреха, която да покрива всичко, освен джинсите. За какво иначе му е притрябвало да облича шлифер в такъв топъл ден?
— За кого говорите? — попита Роузмари.
— Гледайте сега — каза Ричър.