Той застана неподвижно, после направи голяма крачка напред.
— Моите панталони са с крачол деветдесет и четири сантиметра — каза той. — И пресякох новото крило на гаража с трийсет и пет крачки. Джеймс Бар има крачол осемдесет и шест сантиметра, което означава, че е трябвало да пресече същото помещение с четирийсет — четирийсет и две крачки. Но екипът на Белантонио е преброил цели четирийсет и осем крачки.
— Това е бил някой много нисък човек — каза Хелън.
— Чарли — каза Роузмари Бар.
— И аз така си помислих — каза Ричър. — Но после прескочих до Кентъки. Първоначално, понеже исках да потвърдя за себе си нещо друго. Бях си наумил, че Джеймс Бар едва ли е чак толкова добър стрелец. Бях направил оглед на мястото. Като позиция за стрелба гаражът не е никак лесен. Освен това преди четиринайсет години Бар може да е бил добър, но в никакъв случай не изключителен. А когато го видях в болницата, по дясното си рамо нямаше нищо. За да постигне такова ниво, човек трябва да тренира. А стрелец, който тренира редовно, има следи по рамото. Кожата загрубява, става като мазол. Той нямаше такива следи. Затова си казах, че човек като него, който и без това е бил среден, с времето може само да западне още повече. Особено ако не тренира. Има логика в това, нали? Може би в един момент вече би стигнал до състояние, при което петъчната стрелба да не е по силите му. Просто поради неспособност. Така си мислех. Затова отидох до Кентъки, за да проверя колко е западнал.
— Е, и? — попита Хелън.
— Открих, че се е развил — каза Ричър. — Не само не е западнал, напреднал е. И то много. Вижте сами — той извади мишената от джоба на ризата си и я разгъна на бюрото пред тях. — Това е последната от трийсет и две стрелби на стрелбището в Кентъки за последните три години. Като резултат далеч превъзхожда онова, което е показвал във войската навремето. Което е доста необичайно, не мислите ли? За три години е изстрелял всичко на всичко триста и двайсет патрона, а е толкова велик. Докато едно време изгърмяваше по две хиляди на седмица, а беше едва среден!
— Какво означава това?
— Всеки път Бар е ходил да стреля, неизменно придружен от Чарли. Собственикът на стрелбището е бивш национален шампион по стрелба, от морската пехота, много печен и страхотен педант. Води си архив на всички мишени, от първата до последната. Което означава, че всеки път, за всеки постигнат резултат Бар е имал поне двама свидетели.
— На негово място и аз бих искал да имам свидетели — обади се Франклин. — При такава стрелба…
— Не е възможно човек да се развие, ако не тренира — продължи Ричър. — Според мен истината е, че Бар е деградирал напълно. И не е могъл да го понесе. Снайперистите имат силно развито его и са в непрекъсната конкуренция помежду си. Бар е съзнавал, че запада все повече, но е искал да го прикрие.
Франклин погледна мишената.
— Не ми изглежда чак толкова западнал — подхвърли той.
— Това е фалшификация — каза Ричър. — Ако дадеш мишената на Белантонио, Белантонио ще ти го докаже.
— В какъв смисъл фалшификация?
— Обзалагам се, че дупките са направени с пистолет, вероятно деветмилиметров. От сантиметри разстояние. Ако Белантонио ги премери, ще установи, че са с около милиметър и една десета по-широки от дупка на .308-калибров куршум. А ако изследва хартията, ще открие по нея следи от барут. Предполагам, че вместо да стреля от 300 метра, Джеймс Бар е предпочел да се поразходи и да надупчи мишената с пистолета си.
— Малко като че ли си измисляш…
— Да кажем, правя метафизично допускане. Бар никога не е бил толкова добър. Може да се предполага, че с времето е западнал още повече. Ако е било малко, е щял криво-ляво да се примири. Но той не се е примирил, следователно може да се допусне, че е западнал много. Достатъчно, за да го е срам и от себе си. Може би в един момент вече не е бил в състояние изобщо да улучи хартията.
В стаята настана тишина.
— Това е теория, която се самодоказва — продължи Ричър. — Ако е бил принуден да фалшифицира резултатите си, значи вече не е могъл да стреля дори прилично. А ако не е могъл да стреля прилично, просто няма как да е извършителят на петъчните убийства.
— Това са само догадки — каза Франклин.
Ричър кимна.
— Бяха. Но вече не са. Знам го със сигурност. Аз самият изстрелях един патрон в Кентъки. Собственикът ме накара, нещо като тест за мъжество. Бях изпил няколко кафета и ушите ми бучаха от кофеина. Целият треперех. А сега знам, че Джеймс Бар сигурно се е чувствал много по-зле.
— Защо? — попита Роузмари.
— Защото страда от болестта на Паркинсон — отвърна Ричър. — ПА означава паралисис агитанс. Боя се, че брат ви се разболява. Целият се тресе, ръцете му треперят. А човек, страдащ от тази болест, не може да стреля с пушка. Според мен той не само не е извършителят на убийствата в петък, но и за нищо на света не би могъл да бъде.