Зека получи резервен пълнител, но не и пушка. Изблъскаха го нататък, като му креснаха да тича зад гърба на онзи пред него. Зави зад първия ъгъл. Мина покрай картечно гнездо на Червената армия. Отначало си помисли, че фронтовата линия е съвсем наблизо. Но после чу гласа на някакъв комисар с червено флагче в ръка, който му изрева през друг тенекиен рупор: никакво отстъпление! Ако направите и крачка назад, ще ви разстреляме! И така, Зека се затича слепешката напред и след поредния завой се изправи срещу градушка от немски куршуми. Спря се за миг, полуобърнат назад, и бе ударен на три места — в ръката и двата крака. Силата на куршумите го повали възнак, зад развалините на някаква тухлена стена, където само минути по-късно беше заринат под купища трупове.
Свести се четирийсет и осем часа по-късно в някаква полева болница, където за пръв път се изправи лице в лице със съветското военно правораздаване — сляпо, напъхано и безцеремонно. Съдбовният въпрос беше посоката, от която бяха дошли куршумите. Понеже в момента на раняването си се бе обърнал настрани, за военните лекари беше невъзможно да установят дали раните му са нанесени от картечниците на своите или от враговете на Родината. Поради сложността на казуса му бе спестена незабавната екзекуция, а вместо това беше изпратен в наказателен батальон. От този момент за него започна една борба за оцеляване, която продължаваше цели шейсет и три години.
И той още нямаше намерение да се отказва.
Зека набра номера на Григор Лински.
— Може да се предположи, че военният се е разприказвал — каза той. — Каквото е знаел, вече го знаят и останалите. Затова е време да се застраховаме.
— Доникъде не сме стигнали — каза Франклин. — Не е ли така? Емерсън няма да иска и да ни чуе, ако не му предложим нещо повече от това, с което разполагаме в момента.
— Значи трябва да се заловиш със списъка на жертвите — каза Ричър.
— Това може да отнеме цяла вечност. Става дума за пет дълги човешки живота.
— В такъв случай да караме подред.
— Страхотно, нямам думи! Тогава ми кажи откъде да започна.
Ричър кимна. Спомни си как Хелън Родин му беше описала дочутите изстрели. Най-напред един, кратка пауза, после още два. После отново пауза, малко по-дълга, но всъщност не повече от половин секунда, след което останалите три един след друг. Затвори очи. Представи си графиката от телефонната компания, която бе видял при Белантонио. Представи си своята собствена безмълвна имитация, с изпъната напред дясна ръка и насочен пръст: Дан, дан-дан, дан-дан-дан!
— Не от първия убит — каза накрая той. — Този изстрел е бил даден колкото за загряване на цевта. При него няма гаранция, че ще улучиш. Той е част от инсценировката. Не и от последните три. Те са групирани в гъста серия, един в басейна и още два за камуфлаж. Дотогава истинската работа вече е била свършена.
— Значи започвам от втория или третия. Или от двамата заедно.
Дан, дан-дан!
Ричар затвори очи.
— От третия — каза той. — При него убиецът е влязъл в ритъм. Първият изстрел е бил за загряване на цевта, после един за проверка на мерника, после веднага още един, за да се свърши работата. След това кратка пауза. Погледът му се е задържал за миг в мерника, колкото да се убеди, че жертвата е повалена. След което е изгърмял и останалите три.
— Коя е третата поред жертва? — попита Хелън.
— Жената — отвърна Франклин.
Лински се обади на Ченко, после на Владимир и накрая на Соколов. Обясни им задачата и им нареди да се съберат заедно. Кантората на Франклин нямаше заден изход. Само външното стълбище. Колата на обекта беше отвън, на паркинга. Детска игра.
— Я ми разправи за жената — каза Ричър.
Франклин прелисти бележките си. Пренареди ги по важност.
— Казва се Олийн Арчър — започна той. — Бяла, омъжена, без деца, трийсет и седем годишна, живеела е някъде в западните предградия.
— Работила е в сградата на Държавната автомобилна инспекция — продължи Ричър. — Ако наистина тя е била целта, Чарли е трябвало да знае с точност къде е и в колко излиза от работа.
Франклин кимна.
— Била е служителка на самата инспекция. От година и половина.
— С какво точно се е занимавала?
— Началник на администрацията. С канцеларска работа, с какво друго?