Ричър мълчеше.
— Съдебните заседатели няма да ти се зарадват много — каза Родин.
Ричър каза само:
— Телефонният ми разговор.
— Искаш адвокат, така ли? — попита Емерсън.
Ричър не отговори.
— Кой е твоят адвокат? — попита Родин.
— Дъщеря ти — отвърна Ричър.
— Искаш да се обадим на нея, така ли? — попита Емерсън.
— Може би. Или по-добре на Роузмари Бар.
Той ги гледаше право в очите.
— На сестрата? — попита Родин.
— Да се обадим на сестрата? — обади се и Емерсън.
Единият от двама ви знае, че тя няма да вдигне телефона, мислеше си Ричър. Кой обаче?
Очите им не издаваха нищо.
— Обадете се на Ан Яни — каза той.
— Онази от телевизията ли? — попита Родин. — Защо пък точно на нея?
— Имам право на един телефонен разговор — каза Ричър. — Не съм длъжен да ви обяснявам. Казвам ви на кого и вие набирате номера.
— Тя в момента се готви за емисия. Новините започват в шест.
— Ще изчакаме — каза Ричър. — Не бързам за никъде.
Кой от двама ви знае, че лъжа?
Тримата седнаха и зачакаха, но не се наложи да чакат дълго. Емерсън нареди да го свържат с Ен Би Си и уведоми личната асистентка на Ан Яни, че полицията е арестувала Джак Ричър, който по неизвестни причини държи на присъствието на мис Яни. Твърде възможно беше съобщението да й е прозвучало странно, но след по-малко от трийсет минути Ан Яни нахълта в кабинета на Емерсън. Както можеше да се очаква от професионален журналист, надушил сензация.
— С какво мога да ви бъда полезна? — попита с влизането си тя.
Тази жена определено имаше присъствие. Беше звезда в своята пазарна ниша. Представител на четвъртата власт. При вида й Родин и Емерсън сякаш се постреснаха. Не от самата нея като личност, а от онова, което имаше зад гърба си.
— Извини ме — обърна се към нея Ричър. — Знам, че няма да ти е приятно, и много добре помня, че ти обещах никога на никого да не казвам, но при така създалите се обстоятелства се налага да потвърдиш алибито ми. Нямам друг избор, нали разбираш?
Той я погледна в очите. Видя, че попива всяка негова дума. По лицето й премина объркване. Не реагира. Той продължаваше да се взира в нея. Никаква реакция.
Помогни ми, момиче!
Мина една секунда.
Две.
Три.
Никаква реакция.
Ричър затаи дъх. Зацепвай, Яни! Още миг, и всичко ще иде по дяволите.
Никаква реакция.
И тогава тя едва забележимо кимна. Беше зацепила. Ричър изпусна въздуха от дробовете си. Умно момиче. Професионализмът си казваше думата. Тя беше свикнала да чува сензационни новини в слушалката си и да ги повтаря в ефир половин секунда по-късно като нещо, което е знаела едва ли не цял живот.
— Какво алиби? — сети се да попита Емерсън.
Яни погледна първо него, после Родин.
— Вие не ме ли извикахте заради Джак Ричър? — попита тя.
— Именно — каза Емерсън.
— Но това тук е Джо Гордън — каза тя. — Или поне така ми се представи.
— Той ви се е представил като Гордън?
— Да, когато се запознахме.
— А кога беше това?
— Преди два дни.
— Но вие показахте портрета му в собственото си предаване!
— Я, това неговият портрет ли е бил? Не си приличат, ама никак. Прическата е съвсем различна. Нямат нищо общо.
— Какво алиби? — попита отново Емерсън.
— За кога? — отвърна с въпрос Ан Яни.
— За нощта, когато бе убито момичето. За това става въпрос.
Яни не отговори.
— Госпожице — обади се Родин, — ако знаете нещо, длъжна сте да ни кажете, и то веднага.
— Бих предпочела да замълча — каза Ан Яни.
Ричър се усмихна вътрешно. Защото тя го каза по начин, който гарантираше, че само след минута Емерсън и Родин ще я молят да им разправи историята си. Дори успя да се изчерви, като по команда, чак до слепоочията — изправена срещу тях като ученичка, с три разкопчани копчета на копринената си блузка. Беше страхотна актриса. Ричър си каза, че сигурно това се изисква от една телевизионна журналистка.
— Събираме доказателствен материал — каза Емерсън.
— Разбирам това — каза Ан Яни. — Но все пак, не ви ли стига честната ми дума?
— За кое?
— Че не е той извършителят.
— Трябват ни подробности — каза Родин.
— Длъжна съм да мисля за репутацията си — възрази Ан Яни.
— Ако оттеглим обвиненията срещу него, вашите показания ще останат следствена тайна.
— Можете ли да ми гарантирате, че ще оттеглите обвиненията?
— Не и преди да сме чули показанията ви — каза Емерсън.
— Получава се нещо като параграф 22 — отбеляза Ан Яни.
— Боя се, че да.
Не ги мъчи много, каза й наум Ричър. Нямаме време.