Лински беше станал първо войник, после крадец. В Западна Европа или Америка той би прекарвал голяма част от живота си по затворите — две години тук, три години там, но по съветско време кражбата се смяташе преди всичко за противообществена проява и отклонение от официалната идеология — недопустима склонност към частна собственост, която подлежеше на превъзпитание чрез бързо и трайно отстраняване на провинилия се от цивилизованото общество. В случая на Лински отстраняването бе продължило от 63-та до идването на власт на Горбачов, който закри лагерите.
— Разбира положението си — констатира Зека. — Сега остава да го приеме.
Франклин се обади по телефона на Хелън Родин. След десет минути тя се върна в кантората му. Още беше бясна на Ричър. Това се виждаше отдалеч. Но беше прекалено обезпокоена за Роузмари Бар, за да придава голямо значение на думите му. Когато влезе в стаята, Франклин не помръдна от бюрото си, вперил поглед в екрана. Хелън седна до Ан Яни край салонната масичка. Ричър беше застанал до прозореца и гледаше навън. Небето беше притъмняло.
— Трябва да се свържем с някого — каза Хелън.
— С кого? — попита Ричър.
— С баща ми. Той е добрият.
Ричър се извърна.
— Да приемем, че наистина е той. Какво ще му кажем? Че има изчезнал човек? Той ще повика полицията, какво друго би могъл да направи? А ако Емерсън е лошият, полицията ще е с вързани ръце. Дори Емерсън да е добрият, ченгетата пак няма да предприемат нищо. Случаите на изчезвания не трогват никого. Всеки ден изчезва по някой.
— Но тя е ключов свидетел по делото.
— Подсъдим по делото е собственият й брат. Ченгетата просто ще си кажат, че е избягала, за да не даде показания. Брат й е презрян престъпник и тя не е могла да понесе срама.
— Но ти самият си видял с очите си, че е отвлечена. Можеш да го потвърдиш.
— Видял съм някаква обувка. Това е, което мога да потвърдя. А едва ли се ползвам с високо доверие в техните среди. След като от два дни ги правя на идиоти…
— А какво тогава?
Ричър се обърна към прозореца.
— Ще се заемем сами с тази работа — каза той.
— Как?
— Трябва ни само мястото. Ще проучим докрай историята на убитата жена, ще се постараем да възстановим контекста, оттам ще стигнем до мястото, където държат Роузмари Бар. След което ще им идем на гости.
— Кога? — попита Ан Яни.
— Точно след дванайсет часа — отвърна Ричър. — На разсъмване. Те следват някакво разписание. Първата им цел е да се отърват от мен, след което да започнат да обработват Роузмари Бар. Трябва да стигнем до нея, преди да им се е изчерпало търпението.
— Но това означава да им се явиш точно когато те очакват.
Ричър не отговори.
— Ще влезеш право в капана им — каза Ан Яни.
Ричър продължаваше да мълчи. Ан Яни се обърна към Франклин:
— Разкажете ни за убитата.
— Няма нищо повече за разказване — отвърна той. — Прехвърлих всичко за нея. Най-обикновена жена.
— Семейна среда?
— Родителите й живеят някъде на изток, където е родена.
— Приятели?
— Общо взето, имала е две приятелки. Едната й била колежка, другата съседка. И двете не заслужават внимание. Нито едната не е рускиня например.
Ан Яни пак се обърна към Ричър:
— Може пък ти да грешиш. Може би не третият изстрел е бил важният.
— Трябва да е третият — отвърна Ричър. — Иначе защо му е било да прави пауза след него? Освен да се убеди, че е улучил.
— След шестия също е спрял. Изобщо.
— Едва ли е чакал до шестия. Дотогава е щял да настане хаос. Хората на площада са щели да се прескачат един друг.
— Но не са.
— Само че той не е могъл да го знае предварително.
— Съгласен съм — каза Франклин. — Ако един от изстрелите ти е най-важен, гледаш да не е нито първият, нито последният.
Изведнъж той се изцъкли срещу стената и сякаш престана да я вижда.
— Я чакайте! — Погледна екрана. — Забравих нещо.
— Какво? — попита Ричър.
— Нещо, което ти каза по повод на Роузмари Бар. За изчезналите.
Франклин грабна мишката и започна да щрака, като от време на време почукваше по клавиатурата. Накрая удари клавиша Enter и зачака, надвесен нетърпеливо напред, сякаш близостта до монитора щеше да ускори процеса.
— Това е последният ни шанс — обяви той.
Ричър беше чувал от рекламите по телевизията, че компютрите оперирали със скорост от гигахерци, което му се струваше достатъчно бързо. Но екранът на Франклин остана празен цяла вечност. В единия ъгъл се виждаше малко графично символче. Земно кълбо, което бавно се въртеше около оста си. Сякаш искаше да покаже, че компютърът търпеливо и методично преравя огромни бази данни, за да достави търсената информация. Земното кълбо се въртя няколко минути. После изведнъж спря. Екранът примигна, за миг стана напълно черен, после върху него се появи гъсто напечатан документ. С обикновен компютърен шрифт. От мястото си Ричър не можеше да види какво пише.