Ричър направи още една широка безшумна крачка и се озова в стаята. Спря се. Затаи дъх. Обърна ножа в ръката си. Стисна острието на два пръста от върха между мекото на палеца и второто кокалче на показалеца си. Вдигна ръка зад главата си. Замахна.
Запрати ножа.
Той се заби на пет сантиметра в шията на Соколов.
Владимир вдигна глава и погледна надясно, стреснат от шума. Ричър се приближаваше. Владимир се извърна. Видя го. Отблъсна се с ръце от масата и успя да се поизправи на крака. Ричър го забеляза как изчислява разстоянието до пистолета. Видя го и как реши да се пробва. Ричър пристъпи напред, избегна лявото му кроше, заби рамо в гръдния му кош, обви ръце около торса му и го вдигна във въздуха. Просто го сграбчи и го повдигна, докато краката му се откъснаха от пода.
И започна да стиска.
Най-добрият начин да бъде премахнат безшумно великан като Владимир беше чрез премазване на гръдния му кош. Без удари, без изстрели, без боричкане. Докато ръцете и краката му се размахваха във въздуха, без контакт с околните предмети, нямаше как да вдигне шум. Нито можеше да вика и крещи. Нищо, освен една приглушена гръдна въздишка, когато последният му дъх напуснеше тялото.
Ричър задържа Владимир на две педи от земята и започна да го стиска с огромна сила, смазвайки гръдния му кош в убийствена мечешка прегръдка. Владимир явно не бе очаквал това. Може би си беше помислил, че е нещо като встъпление към истинския бой. И се беше излъгал. Бой нямаше да има. Това беше всичко, което му се полагаше. И когато го разбра, Владимир изпадна в паника. Обсипа с юмруци гърба на Ричър, зарита го в пищялите. Глупак, помисли си Ричър. Само си изразходваш кислорода. А повече не ти се полага, приятелю. Ричър напрегна докрай мускули и стисна още по-силно. Стискаше и мачкаше, като на всеки няколко секунди стягаше още повече хватката. Като менгеме, на което лостът периодично се завърта с по една степен. Вече скърцаше със зъби. Сърцето му биеше бясно в гърдите. Мускулите му започнаха да парят и да го болят. Усети как гръдният кош на Владимир поддава и започва да пука, как ребрата му се огъват и отделят едно от друго. Чу как последният му дъх излезе мъчително от премазаните дробове.
Соколов се раздвижи.
Залитайки под тежестта на Владимир, Ричър се извърна на един крак. Като пазеше тромаво равновесие, вдигна другия и с пета дозаби ножа до дръжката. Соколов спря да се движи. Владимир спря да се движи. Ричър продължи да го стиска още минута, след това бавно отпусна хватката си, наведе се и положи трупа на пода. Приклекна до него, задъхан. Провери за пулс. Нямаше.
Изправи се и издърпа ножа на Кеш, забит в шията на Соколов. С него преряза гърлото на Владимир от ухо до ухо. Това е за Санди, каза си той. После се обърна и за по-сигурно преряза и гърлото на Соколов. Върху масата протече кръв и започна да капе по пода. Не бликна — протече като от спукан мях. Сърцето на Соколов беше спряло да бие. Той се наведе и обърса острието на ножа в ризата на Соколов — първо от едната страна, после от другата. Извади телефона от джоба си и го долепи до ухото. Чу гласа на Кеш, който викаше: „Хелън?“
Прошепна в микрофона:
— Какво има?
Кеш отговори:
— Стреляха по нас. Не мога да открия Хелън.
— Яни, тръгни наляво — каза Ричър. — Потърси я. Франклин, още ли си на телефона?
— Тук съм — отвърна Франклин.
— Бъди готов да повикаш линейка — каза Ричър.
— Ти къде си? — попита Кеш.
— В къщата.
— Съпротива?
— Неуспешна — каза Ричър. — Откъде дойде изстрелът?
— От прозорец на третия етаж, откъм север. Има тактическа логика. Поставили са снайперист горе. Насочват го според камерите.
— Вече не — каза Ричър и мушна телефона в джоба си. Вдигна пистолета от масата. Провери барабана. Беше зареден. С пет патрона „Смит &Уесън“ .38 калибър. Излезе в коридора, стиснал ножа в дясната си ръка и пистолета в лявата. Тръгна да търси вратата към мазето.
Кеш чуваше как Яни си говори сама, докато се отдалечаваше в тъмнината наляво от него. Тихо, но отчетливо, сякаш коментираше нещо на глас. Казваше: „Сега тръгвам на изток, пълзя наведена, като се придържам близо до оградата. Търся Хелън Родин. Знаем, че по нея беше стреляно. Вече не отговаря на телефона си. Надяваме се, че е добре, но се боим, че може и да не е.“
Кеш се вслушваше в гласа й, докато заглъхна в мрака. Поклати озадачено глава, после вдигна пушката и отново прилепи окото си за мерника.
Роузмари Бар не беше в мазето. На Ричър му бе нужна минута, за да се убеди в това. Подземието на къщата беше широко и открито пространство със застоял въздух и мъждива светлина, без вътрешни прегради и абсолютно празно, ако не се брояха тухлените основи на трите комина.